— Повечето хора не хвърлят луди пари за наркотици — каза Кевин, но тонът му не беше груб.
Ники избърса една сълза с върха на пръста си.
— Съдете ме тогава, да му се не види.
— Сузи е била на хероин, нали? — намеси се Пола, опитвайки се да възстанови хода на разговора.
Ники кимна и зачопли кожата около нокътя на палеца си.
— От години е така — той хвърли бърз поглед към Пола.
— Ама не беше отвъртяла, разбирате ли. Караше я кротко и редовно. Успяваше да се справи. Хероинът й помагаше да се справи. Без хероин… — той въздъхна. — Вижте, разбирам, че според вас сме пълни боклуци, но ние се справяхме добре — посегна към цигарите си и запали една. После се сети да предложи и на Пола, която събра сили да откаже.
— Разбирам — отвърна тя. — Разбирам какви усилия сте полагали. Не съм тук, за да ви създавам проблеми заради всички тези неща. Имам само нужда да разбера дали Сузи е умряла заради нещо в живота си, или просто защото се е оказала на неподходящото място в неподходящото време.
Ники поизправи гръб, изпъна кръстосаните си досега крака и стисна с ръце седалката на стола.
— В живота на Сузи нямаше никой, който би пожелал да й стори зло. Знам, вие си мислите, че преувеличавам, защото тя е мъртва, но не е така. Вижте, тя беше проститутка и наркоманка, но не беше лош човек. Никога не е имала сводник. Просто си имаше дилър, от когото се снабдяваше и който се грижеше за нея.
— И кой беше този дилър?
Той поклати глава.
— Няма да споменавам имена. Това би било глупаво, а аз не съм глупав, каквото и да си мислите вие. Разберете, тя беше добър клиент. Освен това му водеше и нови клиенти, така че той внимаваше никой да не й създава проблеми. Никой не се опитваше да се набута на нейна територия. Всички знаеха какво е положението. Когато онези шибани източноевропейски курви се появиха на онази строителна площадка, бяха решили, че когато времето е лошо, могат да работят и във „Летеца“ — Ники се ухили. — Но това не продължи дълго. Тези мръсници, руснаците, се имат за много печени, ама не са печени като момчетата от Брадфийлд.
— Откога работеше Сузи в „Летеца“? — попита Кевин. Знаеше, че Пола не обича да прекъсват процеса на работата й, но пък мразеше да се чувства излишен.
Ники се почеса по главата и отново кръстоса крака. Пола си каза, че би искала да има способността на Тони Хил да разчита езика на тялото. Наскоро беше посещавала курс за специалисти по разпитите, и макар в рамките на този курс да бе отделено време и за тази тема, тя все още имаше чувство, че засега се движи само по повърхността й.
— Не помня отвърна той. — Струва ми се, че е била все там, разбирате ли?
— Имаше ли постоянни клиенти? — попита Пола. — Или бяха просто случайни хора от екипажите на самолетите?
— И едното, и другото — той вдъхна дълбоко дима, после го издиша през ноздрите си. — Някои от редовните й клиенти бяха от определени екипажи, които редовно летяха по тази линия. Например, ако беше вторник, значи щяха да дойдат тези от Дубай. Имаше няколко араби сред постоянните си клиенти, от екипажите на полетите към Залива и обратно. А имаше и местни хора, които работеха на терминала за товарните самолети — той въздъхна. — Не знам имената им, нищо от този род. Никога не съм обръщал внимание. Знаете ли, не проявявах интерес към нейните клиенти.
— А тя имаше ли някакво място, на което да ги води? Хотелска стая, стая в някой апартамент, нещо подобно?
„Била е удавена във вана“, каза си Пола.
Ники се изкиска леко.
— Шегувате ли се? Тя си беше обикновена уличница. Никога не е работила в публичен дом или масажен салон. Работеше си по улиците. Водеше ги да се чукат зад „Летеца“. Или в колата на клиента, ако той имаше такава — той се разсмя отново — ужасен, задавен звук. — Нашият живот няма нищо общо с „Хубава жена“.
— Ами местата, където са отсядали тези хора? Ако не са били оттук, сигурно са имали стаи в хотели. Ходеше ли с тях там?
Ники завъртя отрицателно глава.
— Нали ви казах, Сузи си работеше на улицата. Нито един рецепционист не би я пуснал да мине покрай него, ако е в съзнание. Защо ме питате за това?
— Защото според нас тя не е била убита на мястото, където са я намерили — каза Пола.
— Казват, че е била удавена. А са я намерили в канала. Защо решихте, че не е била убита там?
— Водата, която е била намерена в дробовете й, не е същата — отвърна Пола. — Не е вода от канала. Където й да се е удавила, не е било в канал — тя почака, докато той обмисли току-що чутото. — Имаш ли някаква представа къде може да е станало?