В стаята се възцари стъписано мълчание. След това избухна същинска какофония от гласове, които отправяха въпроси, подвиквайки.
„Сега прекали, каза си Карол. Наистина успя да я вбесиш“.
Говорителят на полицията съумя да поуспокои репортерите в залата. После отново се чу гласът на Пени Бърджес:
— Ще поканите ли екипа за особено тежки престъпления, оглавяван от главен инспектор Джордан да участва в разследването?
Рийки я изгледа мрачно.
— Нямам намерение да обсъждам подробности от операцията тук — каза той. — Ще повторя това, което трябва да кажа, само още веднъж и закривам пресконференцията — полуизвърнат, той посочи сравнително приемливата снимка, която Гриша Шаталов бе съумял да им предостави. Жената очевидно беше мъртва, но поне нямаше да накара хората да сънуват кошмари. — Целта ни е да идентифицираме жертвата на жестоко убийство, извършено в Брадфийлд някъде между вторник вечерта и сряда сутринта. Някой сигурно познава тази жена. Приканваме ви, ако разполагате с някакви сведения за жената или за това къде се е намирала преди смъртта си, да се обадите в полицията, като гарантираме, че ще съхраним имената на свидетелите в най-строга тайна. Благодаря за присъствието ви.
Рийки се обърна рязко и напусна залата, без да обръща внимание на въпросите, с които го обсипваха репортерите.
Няколко мига по-късно той връхлетя в кабинета си и хвърли документите, които носеше, на една малка масичка до вратата. Карол се завъртя на стола си и придоби съчувствено изражение.
— Същински кошмар е тази Пени Бърджес — каза тя.
Рийки я изгледа мрачно, докато се отпускаше на удобния стол зад бюрото си.
— Продължавам да не разбирам защо беше необходимо да се разправям с нея. Какъв е смисълът да се преструваме, че не става дума за разбеснял се сериен убиец? Защо просто да не го обявим и да не разкрием, че вашият екип е поел случая? — Той взе една химикалка и започна да почуква с нея по бюрото. Карол забеляза на безименния му пръст лека вдлъбнатина — на мястото, където преди сигурно бе носил венчална халка. — Това би вдъхнало увереност на хората.
Карол се завъртя така, че да седи лице в лице с него. Необходимо беше да поуспокои раздразнения Рийки; поредната политическа игра от онези, които мразеше да играе.
— Но нали вие сам изтъкнахте, че по този начин ще привлечем много повече вниманието на медиите. Което би било проблем по две причини. Първо, винаги е по-трудно да се води разследване, когато пресата ни следва по петите, а напоследък, надушат ли дори най-слаба следа на сериен убиец, медиите размътват така ужасно водата, че подлудяват хората, които се занимават с разследването. Двайсет и четиричасовият цикъл, в който функционират представителите на алчните за новини медии, гарантира такова постоянно наблюдение, под каквото никой от нас не би искал да работи. И второ: убийците от този тип се наслаждават на публичността. Такъв убиец иска да бъде звезда. Иска да бъде в центъра на вниманието. Отнемете ли му тази възможност, той изпада в стрес. А стресът води до грешки. А грешките ни дават възможност да го заловим.
— Лесно ви е да говорите. Не ви се налагаше да стоите там и да лъжете.
Той продължаваше да почуква дразнещо с химикалката. На Карол й се искаше да я изтръгне от ръцете му, както би постъпила строга учителка с нацупено малко момче. Беше й малко трудно да устои на това желание.
— Не беше необходимо да лъжете. Достатъчно бе просто да не разкривате цялата история. Единственото, което ме успокои, беше, че нейният източник очевидно не е прекалено близо до процеса на разследването.
Рийки кимна.
— Вероятно е така. Ако беше иначе, тя щеше да знае за татуировката, вместо да говори общи приказки за „подпис“.
— Така че засега се отървахме от нея — Карол се изправи. Рийки очевидно нямаше намерение да стане на свой ред или да се ръкува с нея. Явно продължаваше да преживява травмата от близката среща с Пени Бърджес. — Уведомете ме, ако вашите хора, които се занимават пряко със случая, открият нещо за самоличността на жертвата.
— Веднага щом научим нещо, ще ви уведомим. Нека поддържаме тясна връзка, докато работим по този случай, Карол. Нали никой от нас не иска да ни го отнемат.
Карол се обърна и тръгна към вратата. Хора като него винаги държаха да имат последната дума и да й напомнят кой има по-висок чин. В такива случаи осъзнаваше много ясно защо цени толкова Тони Хил.