— Мога ли да попитам върху какво работиш?
Пола очевидно нямаше намерение да води светски разговор. Явно Карол можеше да се върне всеки момент.
— Оценка на рискове, поръчана ми от министерството. Не знам дали Карол ви е казала нещо, но така или иначе истината ще се разчуе много скоро. Има неща, които не могат да бъдат пазени в тайна. Тази сутрин Джако Ванс е избягал от „Оукуърт“. И тъй като аз имах участие в залавянето му, искат от мен да погледна в кристалната си топка и да им кажа къде ще отиде той и какво възнамерява да направи — погледът на Тони съответстваше на ироничния му тон.
— Значи не работиш по нашия случай?
— Нали знаеш какво е положението, Пола. Блейк отказва да ми плаща, а главен инспектор Джордан отказва да ми позволи да работя, ако не получавам заплащане. Казах си, че ще успея да уредя въпроса с връзките си в министерството, но те няма да се съгласят — не и сега. Ще държат да се съсредоточа изцяло върху Джако. Никакво разсейване.
— Да не се възползваме от способностите ти е просто глупост — каза Пола. — Нали знаеш по какво работим?
— Поредица от убийства, която изглежда като дело на сериен убиец. Не знам много повече — отвърна той. — Тя внимава да не ме въвежда в изкушение.
— Е, приеми тогава, че аз съм изкусителка. Тони, това е точно по твоята част. Това е убиец от онези, които ти разбираш. Мислене, в което можеш да се ориентираш по-добре от всеки друг. А и това е „последното танго“ на отдела. Иска ни се да си тръгнем с чест. Искам на Блейк да му остане горчив вкус в устата, когато шефката отиде в Уест Мърсия. Искам да осъзнае, че е изхвърлил на боклука оперативен потенциал от много висока класа. Затова трябва да открием верния отговор, при това бързо.
Умолителният й поглед влизаше в противоречие с ожесточението в думите й.
Тони искаше да не се поддава на съблазънта в думите на Пола. Но в сърцето си беше съгласен с всичко, което тя каза. Нямаше разумно обяснение за това, което вършеше Блейк — освен че разформироването на специализирания екип щеше да спести малко пари. Убеждението му, че ако уменията на специалистите се разпределят с разхвърлянето им в повече отдели, ефектът ще е по-добър, според Тони беше налудничава идея, която щеше да предизвика обратен резултат.
— Защо ми казваш всичко това? — попита той в последен опит да потисне интереса, надигащ се у него.
Пола извърна очи към тавана и цъкна с език.
— А пък аз си мислех, че си особено проницателен. Защото имаме нужда от помощта ти, Тони. Имаме нужда да направиш профил на убиеца, за да напреднем в търсенето, вместо да затънем в планините от излишни сведения, които обикновено се струпват при подобни разследвания.
— Тя няма да се съгласи. Нали ти казах: няма пари за моя хонорар в бюджета, а тя не иска да ме експлоатира — той разпери ръце и сви рамене, подбирайки съзнателно най-чаровната си усмивка. — Молих я, но тя отказа да се възползва.
Пола изпъшка.
— Спести ми двусмислиците. Слушай, много е просто. Няма значение какво иска тя, защото тя няма да узнае нищо. Това ще си остане наша малка тайна.
Тони изпъшка на свой ред.
— Защо ли ми се свива сърцето? Всеки път, когато двамата с теб се захванем с нещо по своя инициатива, работата задължително завършва зле.
Пола се ухили, очите й проблеснаха лукаво.
— Да, но пък не можеш да отречеш, че резултатите ни бяха добри. Всеки път, когато сме направили нещо зад гърба й, това е било в интерес на хода на следствието.
— И тя ни е правила на бъзе и коприва — отвърна Тони мрачно. — Лесно ти е на теб, ти си отиваш у дома при Елинор. Но от мен се очаква да живея с нея в Устър… — думите се изплъзнаха от езика му, преди да успее да ги спре.
Изражението на Пола се колебаеше между удивлението и радостта.