Когато прочете това, написано на екрана, черно на бяло, то му се стори някак по-нереално. Просто думи на някаква страница — не нещо, заради което си струва да лежиш буден нощем и да се тревожиш. Наистина, каква беше вероятността Ванс да го подгони като ангел на отмъщението?
— Подсвирквам си в тъмното, за да си придам смелост измърмори той. — При това фалшиво.
Той продължи да пише.
Сред другите основни мишени ще бъде и Мики Морган, бившата му жена, и партньорката й, Белси Торн. В очите на Ванс те двете не са изпълнили своята част от сделката. Мики го е предала, разкривайки, че бракът им е бил само фиктивен. Тя не пожела да го подкрепи с присъствието си в съда, и нито веднъж не отиде при него в затвора. Когато успя да постигне анулиране на брака с аргумента, че той никога не е бил консумиран, го превърна в обект на присмех и презрение. И превърна себе си в негов враг. Там, където е тя, ще се появи и Ванс. При това скоро. Вероятността той да следи тези свои потенциални жертви дава сигурно най-ефикасният способ да бъде заловен Ванс.
Всичко това беше твърде безкръвно, твърде академично. И нямаше нищо общо с писъка, надигащ се в дълбините на мозъка му, когато пред очите му трепна нежелана картина — унищожението на Шаз Боуман. Не му се искаше Пиърс Ламбърт да реши, че е станал истеричен, но искаше да е напълно сигурен, че Ламбърт ще обърне внимание на предупреждението му.
Джако Ванс е вероятно най-целеустременият и организиран убиец, който съм срещал. Той е злодей, който не познава нито разкаянието, нито съчувствието. Подозирам, че не зачита никакви ограничения. Той не убива за удоволствие. Убива, защото съгласно собственото му егоцентрично мировъзрение, жертвите му го заслужават. Успял е да организира идеално бягството си от затвора. Не мисля, че конкретният момент има някаква значимост.
Предполагам, че му е отнело много време да подготви всичко до съвършенство. А сега, ако не предприемем решителни мерки, ще започне да убива.
20.
Кевин си каза, че Стейси не е единствената, която умее да измъква информация от компютър. Той имаше дванайсетгодишен син, който ползваше компютъра им у дома така, сякаш той беше естествено продължение на личността му. Не беше лесно да учи, но Кевин беше твърдо решен да не изостава от сина си. Когато самият той беше момче, баща му споделяше с него познанията си за онова, което се случваше под капака на колата и единствено благодарение на това не престанаха да си говорят, когато Кевин стана тийнейджър. Според Кевин през двайсет и първи век еквивалентът на съвместното ровене в двигатели из гаражите беше умението да играеш World of Warcraft със сина си. Освен това той се научи да ползва компютъра за презентации, да подготвя за печат постери и как да разширява търсенията си в Гугъл. Но не говореше за това в офиса. Не искаше да оставя впечатлението, че се опитва да навлезе в територията на Стейси, нито пък да рискува да бъдат грубо разкрити ограниченията на неговите умения.
Десет минути с Гугъл и още една метатърсачка му бяха достатъчни, за да установи, че няма недостиг на фирми, предлагащи машини за татуиране. Дори отчитайки сегашната мания на тема бодиарт. Кевин не можеше да повярва, че всички те са в състояние да си осигурят достатъчно печалби. Самият той нямаше татуировки; струваше му се, че ще изглеждат странно на бялата му, осеяна с лунички кожа. Жена му си бе татуирала алена лилия на рамото и той винаги я бе харесвал, но тя така и не пожела друга татуировка, а пък и той не се беше захласнал чак толкова по нея, че да я убеди да постъпи по друг начин.
В процеса на търсенето той извади толкова много списъци, че нямаше смисъл да се опитва да търси скорошна покупка, правена в района на Брадфийлд, дори в случай че продавачите проявяха желание да сътрудничат. А тъй като немалко от хората, които се занимаваха с бодиарт, предпочитаха да приемат себе си като бунтари и противници на системата, Кевин предполагаше, че повечето няма да пожелаят да му помогнат.
След като превъртя пет–шест страници на екрана, Кевин попадна на три фирми–доставчици с адреси в региона. Двете бяха студиа за татуировки, а третата фирма като че ли предлагаше всичко от фризьорски артикули до бижута за пиърсинг. Той записа данните им и отвори файл, в който представи предложението си детективи да посетят и трите фирми и да се осведомят за скорошни продажби — и онлайн, и директни. Това беше точно такова досадно търсене, с което онези от Северния регион щяха да се справят. Ако пък в резултат на него се откриеха следи, които представляваха интерес, то това би било от полза не само за разследването, но за отношенията между отделните подразделения.