Този път прояви предпазливост и взе куфарчето със себе си в спалнята. Сега, след като бе задоволил любопитството си, отново му се доспа. Скритите наблюдателни камери бяха добри точно каквито му бяха обещани. Ако досега бе имал някакви съмнения, че ще успее да изпълни мисията си, те се разсеяха окончателно. Утре започваше следващата фаза.
Утре щеше да се лее кръв.
Тойотата не изглеждаше червена в светлината на неоновите улични лампи. И по-добре, защото номерата бяха взети от кафяв нисан. Това би объркало евентуален свидетел, пък дори и човек, опитващ се да анализира записа от камера на наблюдение. Не че шофьорът очакваше някой да контролира местата, където работеха проститутки. След всичкото това дрънкане за уволнение на служители, работещи пряко с обществеността и съкращаване на бюджети, малкото пари, с които разполагаха напоследък ченгетата, биха се изразходвали по начин, който да може да бъде забелязан от данъкоплатците. Подпомагаха доброволните отряди за охрана на жилищните квартали, стараеха се да се явяват на място, когато се получеше съобщение за обир, вместо само да се обадят в централата и да цитират кода на престъплението, да реагират на сигнали за асоциално поведение. Нареждането отгоре беше да се представят добре, да осигуряват на правителството одобрението на гласоподавателите.
Това беше моментът за действие на всички престъпници, полагащи усилия да не привлекат вниманието на ежедневници като „Дейли Мейл“: трафиканти на хора, чиновници, от дали се на злоупотреби, убийци на проститутки. Повечето престъпници вероятно се стремяха към това. Но шофьорът на тойотата се дразнеше. Той държеше да му обърнат внимание. Ако вестниците и телевизиите не отразяваха делото му, какъв смисъл имаше да върши всичко това? Можеше да не си дава толкова труд.
Как бе възможно ченгетата да не са забелязали какво става? Може би трябваше да започне да прави снимки на жертвите си, на които ясно да се вижда неговата запазена марка. Представителите на медиите щяха да връхлетят веднага, щом подобни снимки се озовяха на бюрата им. Тогава вече ченгетата щяха да бъдат принудени да се стегнат и да обърнат внимание на стореното от него.
Флечър подкара колата бавно из Темпъл Фийлдс, кварталът на червените фенери в Брадфийлд. Онези от нравствената полиция го бяха поразчистили през последните години, гей общността бе превзела цели улици, и тук вече много по-рядко се предлагаше секс на открито в сравнение с миналото. Проститутките работеха по масажни салони, сауни, или в явни бардаци. Някои пък се преместваха в други части на града, като например край магистралата, водеща към летището и зад новостроящата се болница.
Движението по Кампиън Уей беше натоварено, което го устройваше. Обикновено нямаше толкова коли толкова късно през нощта. Но от прозорците на някои коли се развяваха жълти шалчета, поради което Флечър стигна до извода, че „Брадфийлд Виктория“ сигурно бяха спечелили мача тази вечер. Помнеше смътно, че са в Лига Европа, турнир, за който момчетата в местната кръчма казваха иронично: „Четвъртък вечер, пети канал. Нещо, което не е точно футбол“. Не разбираше коментарите им, но можеше да прецени, че са присмехулни. Често се случваше да не схване смисъла на разговорите на мъжете в кръчмата или на мястото, където работеше, но пък знаеше, че най-добрият начин да прикрива действителната си същност бе да скрива недоумението си и да се държи като човек, който не говори много, но разбира всичко. Това поведение му бе вършило добра работа през годините. Помогна му да заблуди Марго достатъчно, та да съумее да я направи своя. А когато заблудата престана да действа — е, той успя да се справи с положението и то така, че последиците да не му се отразят, и така и не му се наложи да дава обяснения, защото никой не поиска това от него.
Докато колите се движеха бавно по двупосочната улица, Флечър оглеждаше всяка жена, покрай която минаваше и която би могла да бъде проститутка. Това не беше произволно търсене; той знаеше отлично точно какво му трябва. Всъщност не очакваше да извади късмет тук, в периферията на Темпъл Фийлдс. Предполагаше, че тази вечер ще се наложи да хвърля мрежата си на повече места.