— Чудесно каза Амброуз. — Супер. Може ли да се види къде е отишъл Ванс, след като е паркирал колата?
— Обхватът на камерите не е достатъчен. Или е отишъл до друга кола, или е влязъл в заведението, или в мотела. Това са били единствените му възможности. В момента продължаваме с проверката на останалите записи. Като никога всички много се стараят да помогнат.
— Никой не харесва серийните убийци — каза Амброуз. Обзет от прилив на енергия поради новата информация, той скочи на крака. — Тръгвам направо натам с няколко души. Разпечатайте ми един комплект от тези снимки. И ме дръжте в течение за всичко, което откриете за Ванс — после погледна въпросително към Патърсън, който поклати глава.
— Просто пратете хора, сержант. Вие трябва да останете тук и да контролирате всичко.
— Но, сър…
— Отиването ви там би било чиста загуба на време. Това е работа за редови служители, не за някой, който иска за направи добро впечатление на новото ръководство.
Амброуз изпита желанието да цапардоса здравата Патърсън по муцуната, да набие малко разум в главата на човека, от когото бе възприел повечето от собствените си възгледи за работата на един добър детектив. Ако провалените амбиции въздействаха така на хората, той се надяваше Бог да го опази от подобни страсти.
— Добра работа — похвали той още веднъж полицая. — Не забравяйте да ме държите в течение — после посегна към телефона. — Тогава ще се заема да организирам хората, които ще тръгнат натам.
— Най-добре е да се заемете с това — каза Патърсън и се изправи. — Аз ще бъда в кафенето.
Имаше два клуба за еротични танци, от които можеше бързо да се стигне с колело до летището на Брадфийлд. И на двете места отричаха категорично Лиан Консидайн някога да е работила там. Управителите и на двете заведения останаха с каменни лица, очевидно бяха привикнали да не издават никаква информация пред органите на реда. След втория безрезултатен разговор Сам и Кевин седяха, мърморейки, в колата, и нито един от двамата не можа да измисли нещо по-добро от това да чакат, докато момичетата започнат да излизат.
— Те няма да поискат да говорят с нас — каза мрачно Сам. — Ще киснем тук с часове за нищо.
— И то, ако предположим, че тя изобщо е работила тук. Възможно е стоенето ни тук да е напълно безсмислено. На половин миля оттук, на шосето има павилион за хамбургери. Бихме могли да си осигурим поне нещо за хапване, да убием времето, докато чакаме.
Това не съвпадаше с представите на Сам за приятно прекарване на времето, но всичко друго беше за предпочитане пред това да седят тук и да бездействат. Кевин запали двигателя и насочи колата към изхода на паркинга. Сам продължаваше да гледа към клуба и тъкмо когато щяха вече да излязат на главния път, той извика:
— Чакай! Обърни!
Кевин натисна спирачките и двамата увиснаха напред на предпазните си колани.
— Какво, да му се…
— Просто карай обратно, бавно.
— Какво става? — попита Кевин насочвайки обратно колата към мястото, където бяха паркирали преди.
— Ние сме идиоти — отвърна Сам, прехвърляйки бързо снимките, които Джейми беше разпечатал за тях.
— Говори само за себе си.
— Колелото й — каза Сам, отделяйки снимката, на която се виждаше Лиан, застанала до колелото си. — Ходела е на работа с колело. Нали помниш какво каза Тара?
— Е?
— Следователно колелото би трябвало да си стои все още на мястото, където го е оставила. А аз съм убеден, че когато ти зави, фаровете осветиха някакво колело. Отивам да го огледам по-отблизо.