— Щом искаш — каза Кевин. — Повикай ме, ако се окаже, че си прав.
Сам излезе бързо от колата и затича към задната част на клуба. Сградата беше тухлена, едноетажна, построена във формата на подкова с въображение, достойно за петгодишно дете, което си играе с конструктор „Лего“. Дървена ограда свързваше двата края на подковата, затваряйки нещо като заден двор, където имаше големи контейнери за бутилки и друг боклук. Портата беше открехната, и през нея Сам беше зърнал за миг колелото.
Вмъкна се вътре и веднага се убеди, че е прав. Фаровете на колата бяха осветили светлоотразяващите ленти на задната гума и по калниците; самото колело беше скрито зад един от контейнерите, привързано за оградата с масивна верига. Сам го сравни с онова на снимката. Светлината беше много слаба, за да бъде напълно сигурен, но му се стори, че е същото колело. Канеше се да тръгне обратно към колата, за да уведоми Кевин, когато чу леката въздишка на отваряща се тежка врата, а после и изщракване на ключалка наблизо. Чу щракане, видя пламъче на запалка и се осмели да надникне иззад контейнера.
Огънчето на цигарата осветяваше суровото лице на онази кучка, която отпрати него и Кевин. Сам хвърли поглед към колата. Кевин се беше облегнал назад и като че ли беше решил да подремне. Сега тук бяха само жената и Сам. Основният интерес на Сам открай време бе да открие онова, което би било от най-голяма полза за него самия. В повечето случаи това не включваше сплашване на свидетели, тъй като в повечето случаи наоколо имаше хора, които биха могли да свидетелстват за лошото му поведение. Но за случилото се тук, в тъмното, зад този съмнителен клуб, тя би могла да противопостави единствено своята дума срещу неговата. А кой от двамата би вдъхнал повече доверие? Тя вече бе излъгала веднъж него и Кевин, затова и Сам вярваше, че играе на сигурно.
Пристъпвайки леко, той заобиколи контейнерите така, че се появи зад гърба на жената, достатъчно близко до нея, за да долови тежкия мускусен мирис на парфюма й, примесен с дима на цигарата, но тя все още не забелязваше присъствието му. Бързо и уверено той обви с ръка шията й и я дръпна назад. Тя залитна, опирайки се в него, той притисна с длан устата й, а с другата си ръка изтръгна цигарата от пръстите й. Нямаше желание по кожата му да има гадни малки следи от изгаряне.
Тя се гърчеше и се опитваше да се освободи, затова той я притисна и с другата си ръка.
— Виждаш ли колко е лесно? — просъска той в ухото й. — Излизаш да изпушиш една цигара и някакъв мръсник те причаква. Точно това се е случило с Лиан. Или нещо много подобно на това.
Той я отблъсна, завъртайки я като в някаква пародия на танц, за да застане с лице към него. С другата си ръка я притисна към стената.
— Шибано ченге.
Тя го заплю, но той се отстрани достатъчно бързо, за да не успее да го улучи.
— Излъга ме, кучко — каза той. — Мога да направя така, че много да те заболи, а после никой няма да ти повярва. Но не искам да правя това. Трябва ми само истината. Не искам копелето, което е убило Лиан, да причини същото на друга жена. Току-що ти показах колко лесно може да стане това. Колко много, много си ранима. Е, какво стана във вторник вечерта?
— Няма да се осмелиш да ме докоснеш с пръст — отвърна тя. — Ще те осъдя за физическо насилие, опит за изнасилване, за каквото се сетиш.
Сам се разсмя.
— Като че ли някой ще повярва на боклук като теб — той премести тежестта на тялото си, изопна пръсти и заби стегнатата си ръка под ребрата й. Стресната, тя изпъшка от болка. Сам си припомни тайната наслада, която доставя нередната постъпка и се опита да я потисне веднага. — Не искам да ти причинявам болка, но ще го направя. Кажи за вторник вечерта.
— Беше като всяка друга вечер. Лиан излезе на сцената към девет и изпълни няколко танца. Тръгна си към полунощ. Това е всичко, което знам.
— Не е достатъчно — Сам отново я смушка под ребрата. — Има и друго. Какво ще кажеш за камерите. Имате охранителни камери на паркинга. Имате камери и вътре из целия клуб.
Тя му се ухили присмехулно.
— Записите са изтрити. Един от барманите дойде тази сутрин и каза, че ченгетата разнасят снимки на Лиан из целия град, че е била убита. Собственикът на клуба беше тук и той ми нареди да изтрия записите. Не искаше някаква убита курва да се свързва с честния му чист бизнес.
Презрението, което изпитваше към шефа си, явно можеше да се сравнява единствено с презрението й към полицията.