Но засега случаят с Лиан беше само пълнеж в долната част на страниците на националните вестници. Дори Пени Бърджес се беше задоволила с осем абзаца. Карол му беше описала пресконференцията, но Пени явно не бе събрала смелост да обори казаното от Рийки. Тони предположи, че тя щеше да побеснее, когато узнаеше истината. Взе еспресото и отиде в кабинета. Хвърли поглед през прозореца и установи с облекчение, че микробусът на охраната все още е паркиран от другата страна на улицата.
Отказът на Карол да приеме лична охрана имаше и тази отрицателна страна, че Тони можеше да напусне Брадфийлд едва след като Ванс се озовеше отново зад решетките или по някакъв начин престанеше да представлява заплаха. Ако отидеше в онази къща в Устър, която толкова бе обикнал, охраната му щеше да го последва. Което би означавало да остави Карол незащитена и уязвима, сама тук нощем. А това несъмнено би означавало да мисли за немислимото.
Той избягваше да обмисля и друго — онова, което щеше да се случи занапред между него и Карол. В продължение на години те танцуваха някакъв странен кадрил, сближаваха се, после събитията или собственото им минало ги раздалечаваха отново. Приличаха на онези магнити, с които децата правят опити в училище — в един миг привличането е неудържимо, после сменяш местата на полюсите и силата, съществуваща между тях, правеше сближаването им невъзможно. През няколкото месеца, след като тя бе приела предложението му да заживее с него в къщата, която бе наследил, те отново се бяха държали по типичния за тях начин — избягваха да разговарят сериозно за възможните последици от простия факт. Изяснили бяха единствено това, че тя щеше да разполага със свое пространство — спалня, баня и още една стая, която щеше да изпълнява едновременно функциите на дневна и кабинет. Дали тази промяна на географското местоположение щеше да доведе със себе си и друг вид промяна беше тема, която нито един от двамата не бе в състояние да засегне.
Тони почти се беше убедил, че е готов да продължи напред. Тоест, „да продължи напред“ беше израз, който популярната психология ползваше в подобни случаи. Отлично съзнаваше, че онова, което се определяше като движение напред, понякога обозначаваше и друг вид промени. Не му се искаше да развали качеството на връзката, която съществуваше между него и Карол, а дълбоко в себе си продължаваше да таи опасения, че споделянето на едно легло би довело именно до това. Никога не бе имал кой знае какъв успех по отношение на секса. През по-голяма част от времето се приемаше за импотентен. Можеше да получи ерекция, макар че вероятно при него това се случваше по-рядко, отколкото при повечето мъже. Но останеше ли насаме и гол с жена, пенисът му незабавно се отпускаше. Беше опитал „Виагра“ — но лекарството премахна само физическите симптоми, а влияеше зле на мозъка му. От друга страна, тази реакция може би се дължеше на факта, че тогава беше с друга жена, не с Карол. От устните му се откъсна дълбока въздишка. Всичко беше толкова сложно. Може би трябваше да оставят нещата, каквито си бяха сега. Да, разбира се, това не беше идеалният вариант, но кое на този свят е идеално?
А междувременно, най-доброто, което можеше да направи за Карол, беше да продължи задкулисната си работа с екипа й, за да гарантира блестящия завършек на последната им мисия. Само че, преди да се заеме с това, трябваше да разбере как се развива преследването на Ванс.
Не искаше да поставя Амброуз в неудобно положение пред шефа му, затова, вместо да му се обади, прати съобщение. Тони се почувства изключително горд със себе си, когато натисна копчето, за да изпрати съобщението. Вероятно имаше да учи още много, докато започнеше да се държи по начина, общоприет за човешките същества. Но може би най-сетне бе започнал да долавя някои сигнали по отношение на такта и дипломацията.
Едва бе започнал да сваля файловете, които Стейси бе качила за него в мрежата, когато Амброуз се обади.
— Здравей, приятелю — разнесе се дълбокият му, подобен на ръмжене глас. Никакви имена; винаги беше крайно предпазлив.
— Благодаря, че се обаждаш — отвърна Тони. Тази фраза вече беше наизустил; излизаше, че освен ако не си тийнейджър, не е редно да отговориш само с някакво изсумтяване, когато някой ти се обажда. — Някакви новини за Ванс?
— Все още е в неизвестност. А нас ни обсаждат представители на световните медии — отвърна Амброуз. — Открихме таксито, което е откраднат. Оставил го е зад сградите в зоната за отдих на М42, в посока север. Но от самия него няма и следа. И в момента наши служители проверяват записите от камерите за наблюдение, но не очаквай от това да излезе нещо особено. Най-ясните образи са от камерите вътре в сградите на мотела и заведението. Ако Ванс не е влизал там, вероятно сме прецакани.