— Предполагам, че би било прекалено да се надяваме на нещо друго.
— Едва сега започвам да осъзнавам колко умно е това копеле. Навремето не обърнах особено внимание на случая, имах прекалено много неща, които ме занимаваха в моя сектор. Имаш ли някакви предложения?
— Той вече не е във вашия район, готов съм да се обзаложа на това. Каквито и да са плановете му, убеден съм, че те не предполагат да се навърта около „Оукуърт“. А той със сигурност има планове — каза мрачно Тони.
— Несъмнено. След като е положил такива усилия да се измъкне, няма да пропусне да си разчисти сметките навън. Между другото, говори ли ти нещо името Тери Гейтс?
— О, по дяволите — изпъшка Тони. — Понякога съм толкова глупав, че не заслужавам да живея.
И още докато произнасяше тези думи, си каза, че се надява да не са пророчески.
От другата страна се разнесе невесел смях.
— Приемам думите ти като утвърдителен отговор.
— Майната му, Амброуз, извинявай. Не биваше да забравям Тери Гейтс — докато говореше, Тони виждаше ясно Гейтс в мислите си. Възлестите мускули, играещи под кожата на ръцете му, големите, кафяви очи — като на доверчиво животно, откритото лице, което грейваше в усмивка всеки път, когато Гейтс погледнеше Ванс. Тони си припомни как бе наблюдавал Гейтс, докато той работеше на пазара. Умееше да разговаря за технически подробности с мъжете, а после да омайва жените така, че да си купуват разни уреди, за които дотогава не бяха подозирали, че им трябват. Беше проницателен в контактите си с хората и абсолютно сляп по отношение на всичко, свързано с Ванс. — Защо ме попита за него?
— Той е бил единственият редовен посетител на Ванс. Идвал всеки месец, не е пропуснал да дойде нито веднъж, ако съдим по регистрите. Помолихме момчетата от участъка в неговия район да наминат покрай него. И познай какво откриха? Той не си е у дома. Никой не го е виждал от сутринта на същия ден, когато Ванс избяга. Какъв е изводът в този случай, Тони!
Тони притвори очи и подпря с длан челото си.
— Тери е имал сестра близначка, Филис, която се разболяла от рак. Навремето Ванс имаше обичая да посещава тежко болни. Това се приемаше като забележителна благотворителност. По онова време хората вярваха, че той го прави, за да утешава страдащите. Истинската причина беше много по-различна и ужасна. Той обичаше да гледа как хората умират. Сякаш се зареждаше от съзнанието, че те вече нямат контрол върху каквото и да било. Но както и повечето близки на пациентите, край чиито легла бе седял Ванс, Тери така и не повярва, че у него има нещо зловещо. Той приемаше Ванс като милосърден ангел, облекчил последните дни на сестра му.
Той се поизправи, оживил се от хода на разказа си.
— Беше толкова твърдо убеден в това, че не можа да приеме Ванс като извършител на престъпленията, в които бе обвинен. Едно от обвиненията се основаваше на следата, оставена от един уред. В убежището си Ванс бе монтирал на дърводелския си тезгях менгеме, което имаше изявен характерен дефект върху една от челюстите си. А обвинението разполагаше и със съхранената ръка на една от жертвите, отпреди четиринайсет години на костта се забелязваше същият характерен дефект. Очевидният извод, ако тази следа се обединеше с останалите косвени улики, бе че убиецът е Ванс. И тогава се яви Тери Гейтс, който се закле пред съда, че е продал на Ванс същото менгеме на старо преди пет години. От това следваше, че убиецът трябва да е бил предишният собственик, не Ванс. Това подкопа позициите на обвинението срещу Ванс във връзка с това по-отдавнашно убийство, а в резултат, поради малкото улики, с които разполагахме, стана почти невъзможно да се докаже, че той е сериен убиец.
— Значи Гейтс е станал лъжесвидетел заради Ванс?
— Не виждам по какъв друг начин може да се опише случаят — отвърна Тони.
— Трябва наистина много да е обичал сестра си.
— Даже прекалено, бих казал. Когато тя починала, Ванс се превърнал за него в нещо като неин заместител. Тери вярваше, че ако не опази Ванс изневерява на паметта на сестра си.
Амброуз изръмжа мрачно.