— Не я разбирам тази работа. Този тип е сериен убиец, а той лъжесвидетелства в негова полза, само защото се е държал мило със сестра му? Понякога хората правят такива неща, че ме заболява глава от тях, докторе.
— И мен ме заболява, Алвин — Тони изпи кафето си на една глътка, примигна и потръпна, почувствал ефекта на кофеина. — Значи Гейтс продължава да се чувства длъжник на Ванс.
— Така изглежда.
— Вземи разрешение за обиск на дома на Гейтс и прегледайте всичко. Ако е изпълнявал ролята на очи и уши, ръце и крака на Ванс навън, трябва да е останала някаква следа. Ванс е много умен, но Гейтс не е. Ще е пропуснал да заличи нещо. Ванс сигурно му е казал да унищожи всичко, но той няма да се е справил. Това е единственото място, на което можете да намерите улика.
— Звучи като добър план. Благодаря — каза Амброуз. — А не очакваш ли Гейтс да се появи?
Професионалните инстинкти на Тони му подсказваха с абсолютна сигурност, че Тери Гейтс никога вече няма да се върне в дома си.
— Гейтс е мъртъв, Алвин. Или ако не е, скоро ще бъде. Знае прекалено много.
— Но защо смяташ, че Ванс ще се обърне срещу него, след като Гейтс винаги е бил на негова страна?
Въпросът на Амброуз беше логичен, не изразяваше неверие.
— Гейтс е останал на страната на Ванс, защото винаги досега е съумявал да се убеди, че Ванс е невинен и несправедливо осъден. Но каквото и да готви Ванс, то никак няма да е приятно. И този път Гейтс няма как да не осъзнае ролята му в станалото. Според мен, когато се изправи пред неоспорими доказателства, че неговият герой е всъщност злодей, Гейтс ще се откаже от него. А Ванс е достатъчно проницателен, за да съзнава това — Тони отвори най-горното чекмедже на бюрото и започна да рови из бъркотията вътре, търсейки нещо за хапване. — Ще предпочете да го убие, вместо да рискува. Знам, че на пръв поглед не изглежда така, но той не обича да рискува. Всичко е пресметнато предварително.
— Имаш ли охрана?
Тони отново погледна през прозореца.
— Пред къщата е паркиран микробусът им. Днес нямам намерение да ходя на място, където биха могли да възникнат проблеми. Ако изобщо излизам, ще отида в „Брадфийлд Мур“, а там сигурността явно е на доста по-високо ниво, отколкото в „Оукуърт“ — в дъното на чекмеджето Тони откри стара ролка американски бонбони „Лайфсейвърс“ с аромат на канела. За последен път беше прекосявал Атлантика преди две години, но не му се вярваше, че „стъклени“ бонбони могат да се развалят. Скъса с една ръка опаковката и лапна един бонбон. Повърхността се беше поразмекнала, но отвътре беше все още твърд, хрущеше под зъбите му. Тони продължи да дъвче, захарта и подправката, изпълнили устата му го успокояваха по някакъв необясним начин.
— Ядеш ли нещо? — попита Амброуз.
— Ще ме държиш ли в течение?
— Ще направя всичко по силите си. Пази се.
Той затвори телефона, а Тони се взря в списъка с файлове на екрана, но не беше в състояние да възприеме нищо. Как бе могъл да забрави Тери Гейтс? Този пропуск разклати вярата му в собствените му способности, той вече се питаше какво друго можеше да е пропуснал. Дали бе позволил тревогата за Карол да повлияе на аналитичните му способности, на които толкова разчиташе? Без способността си да анализира точно той не би могъл да бъде от полза за никое разследване. Не, не беше дори това. Без способността си да анализира точно той ставаше непригоден за каквото и да било.
Тони стисна с пръсти горната част на носа си и примижа силно. Представи си, че се намира във вътрешността на голям бял куб. Задиша дълбоко и равномерно, пропъждайки абсолютно всичко друго от мислите си. Когато стигна дотам, че осъзнаваше само бялото пространство около себе си, той отвори очи и опря длани от двете страни на клавиатурата.
— Убиваш жени, които предлагат секс срещу пари — каза той на празната стая. После посегна за очилата си и се зае с бавното навлизане в подобния на лабиринт болен мозък на един убиец.
26.
Карол преглеждаше методично пристигналите през нощта доклади, когато попадна на записките на Сам от разговора му с Наташа Джоунс, собственик и управител на клуба „Танци с лисици“. Сведенията бяха полезни — свидетел, видял как Лиан е напуснала клуба в нечия кола, би подпомогнал усилията на обвинението да изпрати убиеца зад решетките. И действията, които Сам препоръчваше, бяха уместни: „Предлагам да се реквизират записите от камерите за контрол на движението по Бракли Роуд, в двете посоки, към клуба и обратно. Времеви граници — 23.00 вторник — 01.00 сряда. Целта е да се открие регистрационният номер на колата, отвела Лиан Консидайн от клуба «Танци с лисици» на Бракли Роуд №673.“ И все пак, в записките от разговора имаше нещо странно. Като начало, Сам бе отишъл там с Кевин, но сержантът не се споменаваше никъде. Общо взето, текстът оставяше у Карол впечатлението, че нещо се прикрива, а тя познаваше Сам достатъчно добре, за да знае, че когато възприема подобен тон, действително има нещо за прикриване.