Кабинетът на Маги О’Тул представляваше малка стаичка на втория етаж с изглед към някогашно кино на отсрещния тротоар, което сега бе превърнато в склад и магазин за килими. Когато Амброуз почука и се отзова на поканата й да влезе, я видя да стои с гръб към вратата, взирайки се през прозореца така, сякаш в света на килимите се случваше нещо изключително. Кабинетът беше претъпкан с книги, папки и документи, но те бяха подредени така, че създаваха впечатление за спретнатост. Въобще не приличаше на нито едно от помещенията, в които бе работил някога Тони Хил.
— Доктор О’Тул? — попита Амброуз.
Бавно, с подчертано нежелание, тя се извърна, за да застане очи в очи с него. Имаше едно от онези хубавички, безхарактерни личица, чиито притежателки винаги оставяха у Амброуз убеждението, че може лесно да се справи с тях. Напомни си, че по времето, когато Одри Хепбърн бе на върха на славата си, бе модно да казват за такива личица „като на елф“. Лицето й беше обрамчено от боядисана в черно коса в хлапашка прическа, която само подчертаваше факта, че тя бе прехвърлила петдесетте.
— Вие трябва да сте сержант Амброуз — каза тя уморено. Ъгълчетата на устата й бяха извити надолу. Червилото не подхождаше на тена й. Амброуз не се считаше за голям познавач, но открай време бе имал добра преценка за това кое отива на една жена и кое — не. Не се замисляше много, когато избираше дрехи или бижута за жена си, а тя като че ли винаги носеше с удоволствие избраните от него неща. Що се отнася до Маги О’Тул, в момента тя явно далеч не изпитваше удоволствие.
„Господи, а кой друг бих могъл да бъда? Тони Хил?“
— Трябва да разговарям с вас…
— За Джако Ванс — прекъсна го тя, довършвайки изречението вместо него. — Мен ли избрахте за изкупителна жертва? Моята кръв ли трябва да се пролее на олтара? Аз ли ще бъда прикована на позорния стълб от „Дейли Мейл“?
— Спестете ми сцените — каза той грубо. — Ако разбирате изобщо нещо от работата си, трябва да сте наясно, че Ванс е опасен. Единственото, което ме интересува, е да го прибера обратно зад решетките, преди да започне да убива отново.
Тя се изсмя иронично и плъзна пръсти по косата си. Лакът на ноктите й беше в същия неподходящ цвят като червилото — от него пръстите й изглеждаха като осакатени.
— Осмелявам се да мисля, че моята квалификация ми дава възможност да преценя по-добре от вас на какво е способен сега Джако Ванс. Знам, че хора като вас трудно могат да разберат това, но дори извършители на ужасни престъпления като Джако са способни да открият пътя към изкуплението.
Фразата му прозвуча като откъс от патетична публична презентация.
— Той вече успя да вкара един човек в болница — отвърна Амброуз. — Нямам нужда да изнасяте пред мен лекция за психическото възстановяване на Ванс. Повече от ясно е, че нищо подобно не се е случило. Как ще представите случая в професионалната си среда си е ваша работа. Но не мога да си позволя лукса да чакам от вас самокритика. Необходимо ми е само да си съставя някаква представа за бъдещото му поведение — къде би отишъл, какво би направил.
Доктор О’Тул беше достатъчно умна, за да осъзнае, че предварителният й сценарий е осуетен.
— Искрено вярвам, че той не представлява заплаха — каза тя. — Като всички нас е склонен да прояви насилие, ако бъде притиснат към стената или ако е уплашен.
— Човекът, когото той е пребил до безсъзнание, е шофьор на такси — каза сухо Амброуз. — Не ми е ясно как един трийсет и четиригодишен шофьор на такси го е накарал да се почувства уплашен или притиснат към стената. Колкото и калпаво да е шофирал.
— Не е необходимо да се заяждате — каза тя надуто. — Вижте, бихте могли да ме изслушате. Не съм глупачка, сержант Амброуз. Върша тази работа отдавна и не се поддавам лесно на чуждо влияние. Препоръчах Джако да бъде преместен в крилото за групова терапия, защото по време на разговорите ни той проявяваше разкаяние и личеше, че осъзнава тежестта на престъпленията си. Отговаряше на всички критерии за включване в общността за групова терапия като изключим факта, че при никакви обстоятелства не би могъл да бъде освободен. Но защо да лишим един човек от най-добрата възможност да се възстанови от ужасното си минало, просто защото той няма да има възможност да се възползва стопроцентово от това свое възстановяване?
„Отново част от презентация“, каза си Амброуз. Питаше се до каква ли степен Маги О’Тул бе възнамерявала да гради по-нататъшната си кариера върху лечението на Ванс.