Тони поклати глава.
— Понякога изборът е прекалено труден — той се намръщи. — Струва ми се, че политиците не са прави. Нямаме нужда от повече възможности за избор, по-добре ще сме с по-малко. Прекалено многото възможности за избор повишават нивото на стреса. Знаеш ли, правени са експерименти. От две групи плъхове, оставени да се развиват иначе при еднакви условия, онези, които са имали по-малко поводи да избират, са живели по-дълго и са били по-здрави.
Понякога Пола се питаше как Карол Джордан съумява да поддържа някакъв вид извънслужебна връзка с него. Обичаят му да започва разговор за първото, което му е дошло на ум, можеше да бъде очарователен, но създаваше сериозни затруднения, когато се налагаше да се говори по същество.
— Имаш ли вече всички файлове? — попита тя.
Той й отвърна с крива усмивка.
— Предполагам. Само че въпросът ти е от онези, на които не можеш да дадеш правилен отговор, нали? Защото ако има файлове, които не съм получил, няма как да зная за тях. Също както когато изнасяш лекция и питаш дали всички те чуват. Очевидно е, че ако не те чуват, няма да отговорят на въпроса ти, тоест ти няма да узнаеш това, което те интересува.
— Тони!
— Извинявай. В момента съм в странно настроение.
Пола го изгледа намръщено.
— Всички знаем, че ти и шефката сте нащрек, защото Джако Ванс може да реши да посегне на някой от вас. Да му се не види, това е известно на всеки, който може да чете. Затова ще проявя малко повече толерантност от обикновено.
Тони прокара пръсти през косата си.
— Не съм навикнал хората да знаят разни неща за мен — отвърна той. — Обаждат ми се някакви журналисти и искат да пиша за тях профили на Ванс. Предполагам, че нямат и най-смътна представа колко скучно нещо е психологическият профил. Дори да проявявах достатъчно интерес, че да отговоря на обажданията им, не бих могъл да превърна това, което върша, в пълнеж за таблоидите. Или дори за вестник като „Гардиън“. Излязох от къщи само защото телефонът ми проглуши ушите. А пък проклетата му Пени Бърджес се изтърси дори пред къщи — той потръпна ужасено. — Човек трябва да е мазохист, за да иска да бъде знаменитост.
— Охранява ли те някой? — попита Пола, обзета от внезапна тревога. Тони действително беше много странна птица, но тя се бе привързала към него през годините. Професията вече й беше отнела един приятел и тя познаваше добре скръбта, причинена от такава загуба. Тогава Тони й протегна ръка, ръка, която я предпази от рухване, и тя все още чувстваше, че му е задължена. Имаше дългове, които никога не можеха да бъдат изплатени.
Тони кимна.
— Така поне ми казаха. От вчера пред нас има паркиран микробус, наблюдават къщата, откакто се прибрах от работа, а един много учтив млад човек ме следи, когато отивам някъде пеш — той направи гримаса. — Вероятно това би трябвало да ме успокои. Но аз не мисля, че Ванс ще се насочи към мен. Обикновеното отмъщение не е в неговия стил. Психиката му е далеч по-изкривена. А какъв точно израз ще има това изкривяване, не знам. Така че за мен е много добре да работя по вашия случай, така имам за какво да мисля, вместо да нервнича — той се вгледа в нея, примигвайки като бухал срещу светлината. — Кажи ми — как е според теб Карол? Как се справя?
— Никой не би могъл да предположи, че има и нещо друго, което я занимава, извън тези три убийства. Заловила се е за работа и толкова — натъжената усмивка на Пола беше едва забележима. — Мисълта, че някой от нас разбира колко е уязвима, би я довършила. Има нужда ние да вярваме в нея, за да може да убеди и себе си, че е несломима.
Веждите на Тони леко отскочиха нагоре.
— Някога да си мислила да правиш кариера като психолог?
— Какво? И да заприличам на теб? — Пола се засмя на глас.
— Не всички са като мен — той направи гримаса. — Само най-добрите. Но ти можеш да вършиш такава работа, знаеш ли. Бива те повече, отколкото предполагаш.
— Хайде стига. Е, до какъв извод стигна? Един и същ убиец ли е, какво ще кажеш?
— Струва ми се, че почти няма място за съмнение. Един и същ човек е, Пола. Татуировките са направени след смъртта. Това е подписът на престъпника. Но това е почти единственото, което отговаря на характеристиките на серийните убийци — той извади бележник от очуканото си кожено куфарче. — Няма ясни доказателства, че е имал сексуален контакт с жертвите си. Кайли е имала сексуални контакти без презерватив с четирима мъже, за Сузи не знаем, защото тялото е прекарало известно време в канала, а по тялото на Лиан няма следи от семенна течност. Няма такива следи и на местопрестъплението. А после и самите жертви — разбира се, имат обща характеристика. Предлагат секс срещу заплащане. Направо казано, били са проститутки и са работили директно на улицата. Въпреки че Лиан е работела в този клуб за еротични танци, в същинското си проституиране не е била контролирана от сводник или собственик на публичен дом. От тази гледна точка тя попада в същата категория като другите две. Но има нещо друго, което прави впечатление при жертвите. Той като че ли се изкачва в йерархията на проститутките. Кайли е била възможно най-ниско в хранителната верига. Сузи е съумяла да се отлепи поне малко от дъното. А Лиан… е, Лиан е била не много далеч от онова, което се нарича „почтена жена“. Имай предвид, че едно от основните правила за такива престъпления гласи, че престъпникът започва с възможно най-уязвимите жертви, но с всяко ново убийство самоувереността му нараства. Само че, доколкото се простира моят опит, самоувереността не нараства чак толкова бързо. Разстоянието, което дели Кайли от Лиан, е много голямо. А това ми се струва странно.