— Не прие сериозно предупреждението. Но такова нещо може да се очаква от него.
— Как стои въпросът с личния му живот? — попита Карол.
— Има бивша съпруга и две деца, които живеят в Хорнси, а сега живее с приятелката си в Докландс. Опитах се да го убедя да премести близките си временно другаде, но той изобщо не се вслуша в съвета ми — Крис направи гримаса. — Каза: „Ако прочета във вестниците некролог за Карол Джордан и Тони Хил, ще мина в нелегалност. Но засега не изпитвам особено безпокойство.“ Не можах да го разубедя.
— В известен смисъл има право — каза Тони. — Леон не може да е на някое от челните места в списъка — нито по старшинство, нито по азбучен ред, нито по географско местоположение. И като се вземе предвид, че никой от нас няма представа колко ще продължи всичко това, вероятно има основание да не се захваща незабавно да преобръща живота си наопаки.
— Освен ако ние, останалите, се постараем да бъдем толкова неуязвими, че Ванс реши да се насочи към Леон по липса на друг избор — каза кисело Карол. — Можеш да споменеш и това, като говориш с него, Крис.
Крис явно не беше очарована от идеята.
— Саймън Макнийл вече не е ченге. Останал да работи в полицията на Стратклайд няколко години след убийството на Шаз Боуман, после напуснал и сега преподава криминология в университета на Стратклайд.
Тони си спомняше непокорната черна коса на Саймън, помнеше колко ревностни усилия полагаше в работата си и колко дълбоко беше влюбен в Шаз. Тони беше научил от колеги, че Саймън получил нервен срив, диагностициран като посттравматичен шок, и впоследствие бил полека и тактично отстранен от активна работа.
— Горкият — каза той разсеяно. Забеляза, че двете жени го изгледаха озадачено. — Искам да кажа, защото беше хлътнал по Шаз, не защото преподава в университета на Стратклайд, естествено.
Крис го погледна развеселено и продължи.
— Живее отдавна с една жена, има от нея четири деца. Живеят в провинцията, на около час път с кола от Глазгоу. Имам чувството, че новината страшно го разстрои. Смята да говори с местните правоохранителни служби да засилят полицейските патрули в техния район. Но каза също, че живеели в края на един път — до къщата им се стигало само по него, и само по него можело да се излезе обратно. Имали и пушки. Приема нещата сериозно, но и без това по всичко личи, че се е подготвял за кръгова отбрана. Обясни ми, че западният капитализъм неминуемо ще рухне, и че тогава престъпността щяла да придобие невиждани размери. Тогава всеки щял да се спасява сам. А той вече бил взел необходимите мерки.
По всичко личеше, че посттравматичният синдром не беше останал в миналото.
— Господи, надявам се Ванс да не се насочи натам — каза Тони. — Ще има ужасно кръвопролитие и най-вероятно ще оцелее пак Ванс.
— Явно, че не можем да направим нищо повече за тези двамата — каза Карол. — Дано поне Кей Халам не е обзета от безпочвен оптимизъм и не е оглавила собствено опълчение в графствата около Лондон.
— Кей Халам е причината да приличам на жена, спала в колата си. Защото се наложи да направя именно това. Не беше лесно да я открия. Много трудно намерих следите й, защото е напуснала полицията, за да се омъжи. В нейния случай идеалният съпруг се оказва счетоводител с кантора на Каймановите острови. От онези копелета, които помагат на паралиите да не си плащат данъците за разлика от нас, останалите.
Карол подсвирна.
— Кротката мъничка Кей. Кой би предположил?
— Не се учудвам — каза Тони. — Тя винаги е имала тази склонност да наблюдава отстрани и да изчаква, докато придобие абсолютна увереност, че няма да сгреши, а после започваше да копира до съвършенство маниера и позицията на другия. Всеки беше убеден, че Кей е на негова страна, а тя винаги имаше проблеми, когато се налагаше да изпълни задача, за която е необходимо да заемеш категорична позиция и да я защитаваш. Когато „Идеалният съпруг“ се е появил в полезрението й, тя сигурно пак е наблюдавала и изчаквала, а после се е присламчила към него и е успяла да го убеди, че е намерил единствения човек на света, който го разбира истински — той видя как двете жени обмислиха думите му и кимнаха в знак на съгласие. — Именно затова тя водеше толкова умело разпити. Пола има същите хамелеонски способности, но тя има и силно изразена индивидуалност, към която винаги се връща. А аз никога не съм имал представа коя всъщност е истинската Кей Халам.