— Под свенливата си външност тя всъщност крие много решителен нрав — каза Крис. — В момента е в Обединеното кралство. Имат къща край Уинчестър. Синовете й учат в интерната там, тя е пристигнала за обичайния ден, определен за посещение на родители. Реагира незабавно, когато чу какво имах да й кажа. И ме прегази като парен валяк. Не желаеше да слуша никакви възражения. Заплаши ме с какво ли не — от „Дейли Мейл“ до комисията за разследване на оплаквания от полицията. В крайна сметка се наложи да отида с колата при нея, за да обясня точно за какво става дума в местния полицейски участък и на двамата охранители, които е наела, един бог знае от коя агенция. Доста се постреснах, като ги видях, пък за Ванс не знам — Крис поклати недоумяващо глава. — Можете ли да повярвате, че се поддадох?
— Не само че мога да повярвам, но ако разполагах с нейните възможности и бях на нейно място, вероятно щях да постъпя по същия начин — отвърна Тони. — Има защо човек да се плаши от Ванс — той се намръщи. — Крис… правилно ли си спомням, че някакъв вестникарски драскач беше написал книга за Ванс след първия процес?
— Спомням си смътно нещо такова. Не бяха ли принудени да я изтеглят от пазара, след като апелативният съд отмени едната присъда?
— Така беше — намеси се Карол. — Казаха, че след като Ванс е оправдан по това дело, книгата може да се приеме като клеветническа. Може би си струва да открием автора и да видим дали той няма да ни каже нещо интересно. Може да разполага със сведения за други приятели на Ванс или за негови имоти, за които ние да не знаем.
— Ще се заема — каза Крис.
Преди Карол да успее да отговори, Пола влезе в стаята с вечерен вестник в ръка.
— Дотук бяхме с тайната — каза тя и размаха вестника, на чиято първа страница пишеше с огромни букви: СЕРИЕН УБИЕЦ ПО УЛИЦИТЕ НА БРАДФИЙЛД.
28.
Какъв прекрасен ден, мислеше си Ванс. Небето беше сиво и сигурно щеше да завали, но какво от това? Той беше избягал от затвора и пътуваше с колата из долините на Йоркшър отново господар на собствената си съдба. Това бе достатъчно, за да направи деня прекрасен. Шофирането не го затрудняваше, радиото беше с дигитално управление, благодарение на което прехвърлянето от станция на станция също ставаше удивително лесно, а с навигацията нямаше опасност да се изгуби сред ниските, зидани без хоросан стени, които бележеха границите на нивите, и кошарите за овце. Беше спал добре, после закуси пред лаптопа си, забавлявайки се е описанията на бягството му в медиите. Почти изпита съжаление към нещастния управител на затвора, когото журналистите бяха приковали, както се приковава пеперуда с карфица. Представяха го като некомпетентен глупак, повярвал на лъжите на Ванс, че се е променил. Както обикновено, истината не беше толкова проста. В сърцето си управителят беше добър човек, вкопчил се отчаяно в последните останки от някогашния си идеализъм. Ужасно му се искаше да повярва, че е възможно човек като Ванс да пожелае да изкупи стореното от него. Което пък го превърна в лесна жертва за манипулатор от ранга на Ванс.
Управителят не беше тъпанар. Просто се беше сблъскал с човек, който далеч го превъзхождаше.
След закуска Ванс провери камерите. Тази сутрин той — или по-точно Тери — получи мейл от частния детектив, който го уведомяваше, че най-сетне е успял да инсталира и последните камери. Когато Ванс въведе съответния код, съумя да ги активира и да огледа тайно още едно място, включено наскоро в списъка му като резултат от последните проучвания, които Тери бе извършил по негово нареждане. Това беше един малък, чудесен акцент, идеалният завършек на първия етап от заплануваната кампания.
Но този завършек го чакаше в бъдещето. А сега трябваше да се съсредоточи върху преките си задачи. Днес той беше от горе до долу Патрик Гордън, с гъста кестенява коса и дори няколко артистично поставени лунички по бузите. Мустаците и очилата с рогова рамка завършваха образа. Беше облечен със спортна елегантност, като заможен обитател на провинцията — кафяви спортни обувки, панталони от рипсено кадифе, карирана риза и светлокафяв пуловер с остро деколте. Класически образ на борсов агент, превърнал се в провинциален земевладелец от Йоркшър. Липсваше само един лабрадор, който да го съпровожда, за да допълва картината.