Беше разделил мотелите най-общо на три групи. Най-много го интересуваха евтините вериги, но, колкото и да беше странно, тъкмо при тях бдителността на рецепционистите беше най-често съмнителна. Бяха така навикнали да си затварят очите, когато студенти и футболни запалянковци, опитвайки се да спестят пари, се натъпкваха по осем души в стая, че цяла трупа еротични танцьорки можеха да влязат и да стигнат до асансьорите, танцувайки канкан, без изобщо някой да им обърне внимание. За убиеца би било относително лесно да въведе тук Сузи Блак, без да бъде забелязан — само че изнасянето й вероятно би създало повече проблеми.
Съществуваше някаква възможност там, където един от асансьорите водеше директно към паркинг в подземието. Кевин си каза, че предположението е неубедително — такъв вариант криеше прекалено много опасности, за да си представиш, че убиецът, който така старателно изпипваше детайлите на операциите си, би избрал него. Но все пак си каза, че може да провери и тази възможност, ако не успееше да напредне по другите линии.
В другия край на списъка му бяха мотелите, които само се наричаха така, а приличаха по-скоро на семейни пансиони. Кевин дори не си даде труда да се отбие в някой от тях. Сузи Блак не би прекосила прага на нито един от тези пансиони жива, камо ли пък да бъде изнесена мъртва, без някой да забележи.
Оставаше една бройка по средата — частни мотели, чиито собственици най-често се бореха да се закрепят в условията на рецесия и затова бяха склонни да си затварят очите пред онова, което се случваше в стаите им. Все пак Кевин предполагаше, че не биха стигнали дотам, да се направят, че не забелязват как някакъв мъж извлича труп, от който капе вода, през фоайето към паркинга.
Вече се канеше да се откаже, когато най-сетне попадна на следа. „Булевардът на залеза“ беше залязъл до такава степен, че човек не можеше да си представи как някога е можел да събуди искрица надежда у когото и да било. Беше двуетажно здание с олющена червеникавокафява мазилка, построено като неправилен правоъгълник около паркинг, на който местата за колите бяха очертани с изтрити бели линии. Отдаваните под наем помещения напомняха на самостоятелни апартаменти. Ако човек наемеше апартамент на партера, можеше практически да паркира точно пред вратата. Идеално място, ако искаш да натовариш мъртва проститутка в багажника си, без някой да те забележи.
Кевин паркира колата до рецепцията, която се намираше в първия апартамент от лявата страна на партерния етаж. Дебелото момче зад гишето му се стори недорасло да се бръсне, камо ли пък да пие. Имаше нездрав тен, лицето му беше на буци от подкожни пъпки, а космите на веждите му стърчаха в пет посоки. Мръснокафявата му коса, намазана с гел, стърчеше на върха на главата му и го караше да прилича на избягал от комедийно шоу. Той почти не откъсна поглед от комикса, който четеше, само изсумтя:
— Да?
Кевин отвори полицейската си карта. Трийсет секунди бяха необходими на хлапето да осъзнае какво вижда пред себе си. То прехвърли огромна буца дъвка от едната си буза в другата и придоби отегчено и уморено изражение. После каза пак:
— Да?
Очевидно моментът не беше подходящ за размяна на учтиви реплики.
— Ти ли беше на смяна на трети?
Последва ново прехвърляне на дъвката, после кратко дъвчене. Ръката му, която напомняше на надута гумена ръкавица, издърпа едно чекмедже и измъкна оттам разграфен лист хартия. Момчето заби пръст в третия квадрат на горния ред. КХ, БД, РТ.
— Това съм аз. Роби Трехърн.
— Спомняш ли си нещо особено от тази вечер?
Трехърн поклати глава.
— Не.
— Мога ли да прегледам регистъра?
— К’во ще кажеш за разрешение? Нали трябва да покажеш нек’во разрешение?
Кевин заложи на предположението, че Роби Трехърн е точно толкова тъп, колкото изглеждаше.
— Не и ако просто ми го покажеш.
— Ахааа! Добре — той остави комикса и обърна монитора на бюрото пред себе си така, че да може да го вижда и Кевин. Пръстите му заподскачаха учудващо бързо по клавишите и на екрана се появи една страница. В най-горната й част имаше дата. На нея бяха записани само заетите стаи. Бяха шест в регистъра фигурираха имената на гостите, адресите им, регистрационните номера на колите и начинът, по който е било извършено плащането. Трима от шестимата бяха платили в брой.