Новините за него самия бяха прочетени към края на предаването. Казаха, че очевидно е все още на свобода след дръзкото си бягство от затвора. Полицаят, когото бяха изправили пред камерата, бе видимо вбесен, че е на това място. Беше едър мъж с бръсната глава и кожа с цвета на силен чай. Раменете му опъваха до пръсване сакото на костюма му. Изглеждаше като човек, по-способен да се справя със сбивания в кръчми, отколкото да решава случаи, изискващи проницателност и интелект. Ако това бе единственият противник, с когото трябваше да се съобразява, Ванс не виждаше причини да се безпокои, че ще го заловят отново.
Нагласи алармата на будилника, после се отпусна да подремне, за да бъде готов за следващия акт на отмъщението. Когато се събуди, навън беше тъмно — нощта беше мръсносива, ниски облаци покриваха небето, дъждът се стичаше на мазни струи по прозореца. Ванс извади лаптопа и отвори страницата, от която можеше да следи онова, което предаваха камерите за наблюдение. Във внушителната едуардианска вила все още не се забелязваха никакви признаци на живот. Това отговаряше на очакванията му. Копелето, което живееше в нея, разполагаше в момента с предостатъчно неща, които да ангажират вниманието му. Все пак, за предпочитане беше да не се забравят изискванията на предпазливостта.
Запита се какво ли става в онази селска къща. Разследването сигурно отдавна беше в ход. Но щеше да погледне там по-късно. Искаше да се заеме с втората си задача за деня. Ванс нахлузи джинси и спортна блуза с качулка, после се упъти към колата.
Вече беше успял да въведе адреса в навигатора — тиха уличка, встрани от главен път А38, с изглед към Гелувелт Парк, който сега изглеждаше като обширно тъмно петно. Ванс отби и спря направо на посипаната с чакъл алея, водеща към къщата. Развесели го мисълта, че в момента може да се види на предаването от собствените си камери. Тухлената фасада на къщата беше с мек червеникав цвят, имаше двоен фронтон, широки еркерни прозорци и внушителна входна врата, очертана с рамка от кремав камък. Виждаха се тежки завеси, прибрани от двете страни на прозорците, градината изглеждаше добре поддържана. Къща, която би събудила завист у мнозина, мислеше Ванс. Но скоро вече нямаше да е така.
Обърна колата с предницата към изхода на алеята. После отиде три пъти до задната част на къщата, като всеки път вземаше по две туби с бензин. Накрая взе и един куп безплатни вестници, които бе взел при едно от спиранията си по бензиностанциите. Задната стена беше покрита цялата с решетки за увивни растения, по които клоните на клематиса стигаха до горния етаж. Това щеше да бъде една от точките на запалване.
Безскрупулният частен детектив, нает от Тери, бе осигурил подробности за алармената инсталация. За съжаление обаче не бе успял да открие кода за изключването й. Но това не беше кой знае каква трагедия. Само щеше да усложни малко нещата. Ванс отиде до колата и се върна с раница. Надникна през прозорците, за да се убеди, че е намерил точно стаите, които му трябваха. На първо място избра дневната, където имаше много леснозапалима мебелировка, както и лавици, пълни с грамофонни плочи и дискове — достатъчно храна за огъня, когато той се разгореше както трябва. Другото помещение, което избра, беше кабинет, чиито стени бяха покрити с шкафове, пълни с книги. И те бяха отлично гориво, което щеше да подхрани пламъците.
Ванс извади от раницата вакуумна помпа за отпушване на канали и я прикрепи здраво към едно от малките стъкла на прозореца на кабинета. После взе нож за стъкло и внимателно изряза стъклото, отделяйки го от рамката, като стискаше здраво помпата с изкуствената си ръка. Измъкна стъклото, после изля две от тубите през дупката. Повтори същото с прозореца на дневната, после изля остатъка от бензина върху рамката и дебелите стъбла на клематиса. Смачка няколко листа от вестниците и ги натъпка почти докрай през дупките, преди да ги запали със запалката. Бензиновите изпарения около прозореца избухнаха в пламък, който веднага плъзна по килима.