Коленете ми се прегънаха. Имаше време, когато се дразнех от непрестанните майчински
грижи на леля Лорън, ала след двете седмици, през които разчитах сама на себе си и на
други деца, уплашени и самотни като мен, загриженият вид ми дойде като топло одеяло в
мразовита нощ и аз исках да се хвърля в прегръдките
и да кажа: „Погрижи се за мен.
Оправи нещата“.
Но не го казах. Тъкмо тя беше тази, която дотърча при мен и ме прегърна, и колкото и
прекрасен да беше жестът , желанието ми да ме спаси бе отминало, аз се отдръпнах и се
чух да изричам:
– Хайде. Знам пътя.
Бързо излязохме навън, но тя хвърли поглед назад и зърна трупа на охранителя.
Зина с уста.
– Това не е ли...?
Не я оставих да изрече и дума повече, тутакси я прекъснах и започнах да заеквам:
– Аз... аз... не знам какво стана. Упплаших се, а той влезе и...
Тя ме прегърна и прошепна:
– Всичко е наред, миличка.
Разбира се, тя ми повярва. Аз все още бях нейната мъничка Клоуи, която никога не ще си и
помисли да вдига мъртъвци от гробовете им.
Щом се промъкнахме в коридора, тя видя пистолета и преди да осъзная какво става, взе го
от ръката ми. Аз се възпротивих и тя каза:
– Ако се наложи да го използваме, аз ще дръпна спусъка.
Знаех, че се опитваше да ме предпази да не застрелям някого. Аз не исках да застрелям
никого, ала нещо не ми се щеше да предам пистолета, който държах в ръка, и да ме натикат
отново в ролята, която вече не ми подхождаше.
– Саймън и Тори са в кабинета на д-р Давидоф – казах.
– Ще минем оттам. Пътят е по-дълъг, но е по-малко вероятно да налетим на някого.
Завихме зад ъгъла и от близката стая излезе оплешивяващ охранител. Опитах се да
издърпам леля Лорън назад, но той ни беше вече видял.
– Не мърдай, Алън – заповяда леля Лорън и вдигна пистолета. – Просто се върни в стаята
и затвори...
– Алън – чу се глас отвътре.
Той се обърна. Пистолетът гръмна. Охранителят рухна. Госпожа Енрайт стоеше с
отпусната ръка, в която държеше пистолет.
– Наистина мразя такива неща – каза тя, като вдигна пистолета. – Толкова е примитивно.
Но си помислих, че може да е от полза.
Погледнах към леля Лорън. Тя бе замръзнала в странна поза, уловена във вцепеняваща
магия.
– Виж какво направи леля ти, Клоуи. – Госпожа Енрайт помаха с ръка към охранителя,
който лежеше неподвижен на земята. – Срамота. Този път няма да се отърве с домашен
арест.
Преместих поглед от леля Лорън към мъртвия охранител.
Госпожа Енрайт се засмя.
– Имаш намерение да го вдигнеш, нали? Колко съобразително момиче. Предполагам, че
трябва да благодарим на теб за всичко това – и тя махна със свободната си ръка към
пропуканите стени. – Това ти харесвам. Съобразителна, умна и очевидно... – тя отново
посочи към охранителя – всеки път, щом се срещнем, ти си все по-уверена в силите си. Още
малко и аз ще поискам да го вдигнеш само за да ми покажеш на какво си способна.
– Да вървим, или...
– Пистолетът е у мен, Клоуи. За да активираш оръжието си, ще ти трябва време. Ако той
помръдне, сбогувай се с леля си Лорън. Можеш да договориш всяка сделка с мен, а аз все
още с голяма охота ще се спазаря с теб. Мисля, че бихме могли да...
Тъмна сянка скочи на гърба
. Докато падаше, тя се изви и видя, че върху нея се е
нахвърлил огромен черен вълк. Отвори уста да изрече магията си, ала Дерек я сграбчи за
задната част на блузата и я метна към стената. Тя се съвзе, претърколи се на една страна и
започна да реди думи на някакъв чужд език. Той я сграбчи и отново я метна. Тя шумно се
удари в стената, падна на пода и остана да лежи неподвижно.
Втурнах се напред.
– Клоуи! – викна леля Лорън, освободена от вцепеняващата магия.
– Това е Дерек – отвърнах.
– Знам. Не...
Бях вече там, клекнала до него, а той дишаше тежко, хълбоците му се вдигаха в опит да
възстанови контрола върху себе си. Зарових ръце в козината му и скрих лице в нея, защото от
очите ми всеки миг щяха да рукнат сълзи.
– Добре си – казах му аз. – Толкова се тревожех.
– Не беше само ти – чух нечий глас до мен.
Вдигнах очи и когато зърнах Лиз, се усмихнах.
– Благодаря ти.
– Просто тръгнах да го придружа. Когато се случи това... – тя махна с ръка към Дерек. –
Нали знаеш колко много слепите се нуждаят от специални кучета водачи? Е, очевидно
върколаците пък наистина могат да ползват услугите на полтъргайст, който да им отваря
вратите.
Дерек изкъркори дълбоко в гърдите си и ме бутна.