убедена, че никак не е било лесно.
– Взехме камиона на Андрю – намеси се Лиз. – След като открихме... След като Дерек
откри своя... Е, нали знаеш. Със сигурност не сме били много зад теб.
– Как общувахте?
– С лист и молив. Удивителни изобретения. Тъй или иначе, щом пристигнахме в Бъфало,
аз го доведох тук. Не можахме да измислим как да влезем, той беше под напрежение и
очевидно – и тя махна с ръка към него – ето какво става с върколаците, когато са под
напрежение. В онзи момент гаражната врата бе отворена, някакъв служител вкарваше колата
си. Погледна към Дерек и реши, че му е време да смени работата си.
В коридора прозвучаха гласове. Лиз отиде да провери. Зад мен хълбокът на Дерек трепна.
Разсеяно го потърках и мускулът му подскочи под пръстите ми. Тогава му зададох въпрос, от
който се страхувах, откакто леля Лорън ме намери първия път.
– Рей е мъртва, нали? – попитах. – Д-р Давидоф каза, че е била прехвърлена, но аз знам
какво означава това. Същото, което означаваше за Лиз и Брейди.
Изражението на леля Лорън в този момент... не мога да го опиша, но ако съм хранела
някакви съмнения относно голямото съжаление за ролята, която е изпълнявала във всичко
това, сега ги видях с очите си, щом споменах имената им. В първия миг замълча. После
подскочи като попарена.
– Рей ли? Не. Рей не е мъртва. Някой се промъкна и я отвлече. Мислят, че е била майка ѝ.
– Осиновителката ѝ ли?
Леля Лорън поклати глава.
– Родната ѝ майка. Джасинда.
– Но д-р Давидоф каза, че тя е мъртва.
– Ние казваме доста неща, Клоуи. Изричаме много лъжи, като се залъгваме, че е по-добре
за всички вас, ала всъщност го правим, защото така ни е по-лесно. Ако Рей си мисли, че
майка е мъртва, няма да пита за нея. Ала от всичко чуто мога да съдя, че те си мислят, че
тъкмо тя...
Хълбокът на Дерек отново помръдна. Погледнах към него и забелязах, че един мускул
спастично се свива. Последва го друг, в рамото. Когато ме хвана, че го гледам, той изръмжа,
за да ме успокои, че не става нищо особено, затова да не му обръщам внимание и да слушам.
Докато леля Лорън говореше, аз разтривах раменния мускул на Дерек, а той се облегна на
ръката ми и се отпусна. Знаех, че това няма да му помогне. Беше готов за Промяната.
– Трябва да тръгваме – казах. – Ще повикам Лиз.
Тя долетя през кутиите още преди да довърша призоваването. В съседната стая майката на
Тори се бе присъединила към екипа на специалната група. Очевидно Дерек не я бе наранил
толкова, колкото бих могла да се надявам. Тя се грижеше за уби ец... Срещу Дерек трябваше
веднага да се стреля – да бъде застрелян, а не приспан.
Подкрепления от сателитен офис на кабалите бяха на път да дойдат и да помогнат в
претърсването на сградата с хора и магии. Бяха решени да ни намерят, преди този Ст. Клауд
да пристигне.
– Ще трябва да избягаме – казах. – Докато е още спокойно...
Дерек се сви, като едва не ме отхвърли от себе си.
– Някой не харесва плана ти – обади се Тори. – И то тъкмо когато се зарадвах, че му
липсва глас. Очевидно този факт няма да го спре да поспори.
– Не е това – отвърнах аз, когато Дерек отново се сви в конвулсия. – Той отново се
Променя.
– Не може ли да почака, защото...
Дерек целият се присви в спазъм, като изпъна и четирите си крака, със задния закачи
Саймън, а предната си лапа избърса в Тори. И двамата скочиха и се отдръпнаха настрана.
– Мисля, че с това ни казва „Не“ – забеляза Саймън.
– Трябва да изчезваме – рекох аз. – Както и самият ти казваш, Промяната на Дерек изисква
място. При това, Тя може да се окаже нещо, което не би желал да видиш.
– Кажи им, че те подкрепям – додаде Тори. – Аз го зърнах за миг и това ми бе достатъчно.
Тя направи физиономия и потръпна.
Изритах ги навън и се обърнах към Дерек, който лежеше на хълбок и дишаше тежко.
– Направил си последната Промяна сам, затова мисля, че няма да имаш нужда...
Той захапа крачола на джинсите ми и леко го дръпна, а очите му ме молеха да остана при
него. Уведомих останалите и им казах, че ако забележат, че специалният отряд за охрана
претърсва този коридор, ще трябва да излязат – всички до един.
– Няма да ви оставим сами – рече Саймън.
Дерек изръмжа.
– Той изразява съгласието си с мен – отвърнах аз. – За първи път. Вие трябва да тръгвате.
Ако имаме късмет, те ще решат, че двамата с Дерек сме някъде другаде.
На Саймън това не му хареса, ала само изръмжа на Дерек да побърза.