– Когато ни откри първия път на игрището, ти каза, че си се отстранил от шосето и си
усетил миризмата на Дерек. Тогава ни излъга, нали?
– Всички лъжат сладурче. Трябва да свикваш.
– Някой те е наел, за да се отърве от Дерек.
– Досети се. Значи няма нужда аз да...
– Защо?
– Какво защо?
– Защо искат да го няма? – попитах.
– Защото съм върколак – отвърна Дерек. – Както каза и Андрю, никой не ни ще.
– Бинго, пале. По-добре е отрано да си научиш урока. Всички се страхуват от нас. – Той се
отправи към Дерек. – Стараеш се да бъдеш добро хлапе, нали така? Въобразяваш си, че ще
разберат, че грешката е тяхна. И какво получаваш в ответ? Познай! Не им пука. За тях ти си
оставаш чудовище и нищо от това, което правиш или не правиш, няма да промени мнението
им. Моят съвет? Дай им, което искат. Животът е кратък и брутален. – Той се усмихна. –
Изживей го.
Дерек се взираше право напред и търпеливо чакаше.
– Не може да чуе и една моя дума, нали? – попита Лайъм.
– Не.
Той изруга.
– И аз съм седнал да споделям безценни и мъдри съвети със следващото поколе...
Лайъм изчезна. Аз стреснато подскочих и се огледах.
– Клоуи?
– Той си тръгна.
– Тръгнал си е?
– Не, просто... – Аз продължавах да се взирам, ала не виждах никакво трептене във
въздуха, причинено от призрак. – Докато говореше, той се стопи във въздуха, сякаш някой го
издърпа на отвъдната страна.
– Какво каза? – попита Дерек.
– Нищо, което вече да не...
Дерек се извъртя. Някакъв мъж се появи на по-малко от десет метра по пътеката. Рамон.
Дерек застана пред мен.
Рамон вдигна ръка с дланта напред, за да покаже, че не е въоръжен. Счупената му ръка се
люшкаше от едната му страна. Докато се приближаваше, аз видях охлузвания по лицето му, а
ризата му от едната страна бе пропита с кръв. Той потреперваше на всяка крачка.
– Не съм дошъл да се бия с теб, хлапе – рече той. – Ако настояваш, ще дам най-доброто от
себе си, но по-скоро бих искал да завършим наравно.
Като забеляза трупа на Лайъм, той спря и поклати глава.
– Стана случайно – обясних аз.
– Ами да, сигурен съм, че го е предизвикал. – Той отново поклати глава, но в очите му се
четеше истинска скръб. След миг откъсна поглед от трупа му и вдигна очи към Дерек.
– И сега какво? – попита Рамон.
– Наричаме го равен резултат, както каза. Но ако някога отново преследваш някого от
нас...
Рамон се засмя, като гледаше непроницаемо.
– Нима приличам на човек, който е в състояние да ви гони? Не, планът бе на Лайъм.
Лудия син на...
– Някой ви е наел. Кой беше?
– Попитай него – и той посочи с палец към Лайъм. – Той имаше план. Винаги е имал
планове. Аз само го придружавах.
– Значи нямаш никаква представа кой го е наел?
– Човек със свръхестествени способности. Лечител.
– Магьосник ли? – попитах. – Някой шаман?
– Нямам представа. Не съм част от играта. Но някой свърза Лайъм с този човек, който
искаше някой върколак да те проследи – и той кимна към Дерек – и да те предаде в ръцете
на Глутницата. Случи се така, че вече бяхме влезли в раздори с Глутницата – пак заради
Лайъм.
– И това е било идеалното решение на въпроса – казах аз. – Предавате Дерек на
Глутницата, обвинявате го в човекоядство и готово – всичко е наред. Ако не можете да го
предадете жив, мъртъв също става.
– Не и в началото. Човекът искаше да те предадем на Глутницата и мислеше, че това ще е
достатъчно. Или се е преструвал, че мисли така.
– А ако се окаже, че Глутницата се състои от убийци, той си измива ръцете – уточни
Дерек.
– Схванал си. След като те изгубихме първия път, той започна да става неспокоен. Искаше
да изчезнеш независимо по какъв начин. Ще приемеш ли съвета ми? – погледна към Дерек
той. – Грабвай си момичето и бягай. Каквото и да се опиташ да направиш тук – да живееш
заедно с останалите хора със свръхестествени способности, като се преструваш, че си един
от тях – няма да стане. Те винаги ще те наблюдават, ще очакват да изгубиш контрол. – Рамон
поклати глава. – Знаеш ли много за вълците, момче?
– Нещичко знам.
– Има причина, поради която те живеят колкото е възможно по-далеч от хората. Правят го
векове наред. Хората не обичат да живеят в съседство с други хищници. Изнервят се. Когато
са нервни, те се опитват да елиминират опасността. А сега ще ви пожелая лека нощ и ще
взема и другаря си.