– И ще му направиш прилично погребение? – попитах аз.
Остър смях.
– Не ни се полага подобен лукс. Ще взема най-ниската цена за тази работа, после ще
отнеса трупа му в Глутницата да уредя проблема и с тях. Да, това е адска работа, защото
става въпрос за приятел, ала тук оцелява най-приспособимият. – Той срещна втренчения
поглед на Дерек. – За нас това е винаги въпрос на оцеляване на най-приспособимите.
С помощта на Дерек Рамон успя да метне трупа на Лайъм на рамо, като стискаше зъби от
болка поради тежестта на приятеля си. После с накуцваща походка той потъна в нощта.
24
Върнахме се там, където Дерек остави дрехите си преди първата Промяна. Докато той се
обличаше, аз проверих мобилния телефон на Лайъм. Дерек вървеше след мен и надникна зад
рамото ми.
– Вместо имената е вписвал инициалите. Р.Р.Б. Но кодът покрива 212-и район. Това е град
Ню Йорк, така че не е изключено да е и групата „Едисън“.
– Да.
– Не звучиш много сигурен.
Той хвърли поглед в посока на къщата.
– Мислиш, че е един от тях? – попитах аз. – Но нали срещнахме Лайъм по пътя към къщата
на Андрю?
– Може да са знаели, че съм тръгнал, да са изпратили Лайъм да ме проследи от
автобусната спирка.
– Как? По същото време Андрю е бил в ръцете на групата „Едисън“. Не е знаел, че идваме,
искам да кажа, че никой от групата му не е знаел.
– Възможно е да са наблюдавали къщата му, да са видели Саймън и Тори, разбрали са, че
сме тръгнали, позвънили са по телефона на някои автобусни компании и са научили, че две
хлапета са слезли в Олбани предишната нощ. Доста разтегливо, но... – Той потръпна.
– Възможно е. – Отново погледнах инициалите. – Запомни ли последното име на Ръсел?
Рамон спомена, че човекът за контакт бил лечител. Ръсел е шаман. Освен ако Рамон не е
имал предвид магьосник.
– Магьосниците не са лечители. Вещиците може, но ако е мъж, трябва да е шаман.
– Трябват ни доказателства. И аз знам как да ги намеря – заявих и вдигнах мобилния
телефон.
Дерек поклати глава.
– Твърде рисковано е. Не съм добър в имитирането на гласове.
– Няма да ти се наложи. Лайъм каза, че ако човекът иска още нещо, трябва да му изпрати
есемес. Следователно можем да предположим, че Лайъм също може да му изпрати есемес.
– Идеята е добра – и Дерек протегна ръка към мобилния телефон. – Ще му кажа...
Дръпнах телефона и го погледнах. Той ме разбра, потри брадичка и кимна с глава.
– Продължавай.
Докато набирах буквите на телефонното съобщение, той отстъпи крачка назад и се
постара да не наднича иззад рамото ми. Не му беше лесно – продължаваше да се поклаща
напред, за да хвърли поглед на написаното. Ала успя да се пребори с любопитството си и аз
оцених усилието му. След това му дадох да прочете текста и той го одобри.
В съобщението пишеше, че Лайъм е по следите на Дерек и въпросното момиче. Би могъл
да ги залови живи, но ако опита, може отново да ги изгуби. Какво би искал той от Лайъм и
Рамон?
Който и да беше на отсрещния край, сигурно не е мърдал от телефона си и е чакал, защото
отговорът пристигна за броени секунди. Три думи: „Само ги наблюдавайте“.
Върнах обратно друг текст, за да съм абсолютно сигурна, че се е обадил правилният човек,
и го попитах дали иска да се отървем от труповете, което ще му струва 10 процента отгоре.
Отговорът беше отново светкавичен и този път се състоеше само от една дума: „Добре“.
Погледнах към Дерек и го видях да се взира в думите, сякаш продължаваше да вярва, че
Лайъм и Рамон само са се опитвали да ни изплашат и са наредили да ме оставят на мира, а
него да откарат при Глутницата.
– Добре ли си? – попитах.
Той кимна с глава. Ала не каза да, лицето му пребледня, очите му не се отлепваха от
екрана.
– Дерек?
Телефонът завибрира. Още едно съобщение от същия подател с искане да поясни, че
десетте процента допълнително заплащане включват премахването и на двата трупа. И че
ако заловят Дерек жив, аз ще трябва да изчезна.
– Защото ако се върна, мога да разкажа на Андрю какво се е случило – забелязах аз. – По-
добре е и двамата да изчезнем, така ще изглежда, че двамата сме избягали заедно.
Погледнах към Дерек. Беше странно позеленял, сякаш всеки миг щеше да повърне.
– Много съжалявам – изрече най-после той, а думите му излязоха от устата почти като
шепот. – Искат да те убият, защото излезе с мен да ми помогнеш. Аз те помолих да дойдеш.
– И защо грешката да е твоя? – нямах намерение да му се зъбя, но се вбесих. Не на Дерек, а