Беше гневен, яростно крачеше из кухнята и жадуваше, ако не отмъщение, то поне
отговори. И безопасност. Обеща ни, че повече няма да ни се случват такива работи, дори ако
се наложи да ни отдели от останалите и да се справи с групата „Едисън“ сам.
Той се обади на Маргарет и
каза да дойде в къщата. За него нямаше значение, че е
четири сутринта. Не можа да се свърже с Гуен, но ѝ остави съобщение в същия смисъл.
После събудихме Тори и Саймън, аз разговарях с Тори, а Дерек със Саймън. Радвах се, че
не се наложи да се срещна очи в очи със Саймън точно сега.
Разказах на Тори какво се бе случило: един от вариантите, балансиран между
сериозността на заплахата и старанието да не я изплаша твърде много. Двамата с Дерек не
казахме и на Андрю цялата истина, тъй като не искахме да плашим и него. В нашия вариант
Дерек не бе завършил Промяната си. И без друго всички достатъчно се тревожеха за него,
така че нямаше смисъл да признаваме, че вече е пълноправен върколак. Не бяхме признали
че Лайъм е мъртъв, казахме им само, че Дерек го е обезвредил, после Рамон е нарекъл
битката им равностойна, завършила наравно, и е прибрал приятеля си от мястото на
сражението.
Дерек настояваше всички да си съберем багажа и да бягаме. Знаех, че иска точно това, тъй
като и аз исках същото. И все пак това не беше решение. Още не.
Ако не друго, тази нощ бе отворила поне още един прозорец за опасността, пърхаща зад
стените на нашия замък. Мисля, че е твърде драматично да се твърди, че бяхме под обсада,
но точно така се чувствахме.
Ако това бе филм, ние щяхме да излезем, да предизвикаме Рамон и Ръсел, както и
убийците от групата „Едисън“. Отказалите да напуснат замъка щяха да бъдат
класифицирани като подлеци и страхливци. Ала във филмите хората имат причина да
вършат глупости – никой не иска да гледа как шепа хлапета вървят и се дърлят, докато чакат
възрастните да излязат с някакъв план. И на нас не ни харесваше, но засега нямахме думата.
25
Появи се само Маргарет. Докато Андрю обясняваше, че Гуен сигурно е при приятеля си и
е изключила мобилния телефон, разбрах, че това никак не му харесва. Дали и тя е била в
схемата, целяща отстраняването на Дерек? Надявах се да не е била.
Ако сме очаквали от Маргарет същия гняв, който бе показал и Андрю, останахме
разочаровани. Тя бе разстроена и притеснена. Засега това бе добре.
Когато излязох изпод душа, видях, че някой бе пъхнал лист хартия под вратата. Беше
пиктограма – съобщение от Саймън като онова, оставено ни в склада. Започваше с нарисуван
дух – вместо поздрав – това бях аз – и завършваше с облак от мъгла и светкавица – това бе
той. Колкото до самото съобщение, то бе малко по-усложнено от последното и разчитането
му ми отне известно време.
Първият символ бе листче хартия, най-отгоре на което пишеше: „Моля...“. Вторият беше
буквата „Т“. После две слепени една до друга длани, с пръсти, сочещи нагоре към небето
като за молитва. Следваше нотата „Ми“.
Започнах от двете длани, като се опитвах да отгатна липсващата дума, и след малко през
вратата до ушите ми долетя висока въздишка.
– Или отговорът е „не“, или рисуването ми понакуцва.
– Почакай. – Бързо се облякох и отворих вратата. Саймън се бе облегнал на стената.
– Е? – каза той.
– Срещнах затруднение с едната част – посочих към нарисуваните длани аз.
– Дай я – отвърна той.
– А! – прочетох записката аз. – „Моля те, прости ми“? – Погледнах го. – Мисля, че
репликата трябва да е моя.
– Не, ти постъпи правилно. Осъзна, че не искаш точно това, и ми го каза. Аз съм глупакът,
който се разсърди и те остави сама в гората. Извинявай. Наистина съжалявам. – Той направи
кратка пауза. – Е... сдобрихме ли се?
От облекчение почувствах слабост в коленете.
– Сдобрихме се. Но аз съж...
Той вдигна ръка, за да ме прекъсне.
– Не мога да ти се сърдя, задето си потвърдила нещо, което вече подозирах. Предизвиках
те. Не се получи. Не бих казал, че ми няма нищо, но... – сви рамене той. – Харесвам те,
Клоуи. Не поставям въпроса по начина: „Или сме гаджета, или нищо“, затова се надявам да
пропуснем етапа „опитахме с любовна среща, но тя пропадна“ и да скочим направо там,
където бяхме. Ако го искаш.
– Искам го.
Когато слязохме на долния етаж, Андрю го нямаше. Помислихме, че е отишъл да се
разправя с Ръсел, ала Маргарет, която бе оставена за бавачка, не можа да го потвърди. Така