– Тя се опитваше да ти каже нещо, когато изчезна.
– Повикай я пак – намеси се Дерек и взе медальона. – Но внимателно.
Докато я призовавах, съвсем леко подръпнах. Дерек стоеше нащрек до мен, нанизът с
медальона висеше между дланите му, а той бе готов да ми го сложи при най-слабия сигнал
за опасност.
– Отиде си – казах накрая аз. Сълзите се върнаха в очите ми. Отново премигах, за да ги
пропъдя, и се прокашлях.
– Какво ти каза? – попита Саймън.
– Че никъде не е безопасно за нас, което вече знаем. Но имаше и друго. Искаше да ми каже
нещо, което е станало онази нощ у Андрю.
– Щом искаш да продължаваш, опитай пак – каза Дерек. – Ако измъкнеш Ройс, после ще
можеш да го върнеш обратно, нали?
Кимнах с глава. Маргарет каза, че не е безопасно, ала аз нямаше да умра от мъка, ако
напъхам точно този дух в друго измерение. Така че, докато все още бях на колене, събрах
всички сили и се опитах да призовавам...
– Търсиш ли някого, малка некромантке?
Подскочих и изгубих равновесие. Саймън и Дерек се спуснаха на помощ. Дерек ме хвана с
една ръка и несръчно изпусна лентата с амулета на главата ми. Дръпнах я надолу и се
огледах.
– Ройс – изрекох аз. – Мога ли да те видя? Моля те?
Той се изкикоти и се показа частично, както бе направил и преди.
– Видяното ти хареса, а?
Казват, че не можеш да имитираш изчервяване, но аз със сигурност се опитах. Само така
можеш да се оправиш с подобен хъшлак. Да го ласкаеш, колкото и да ти е гадно.
– Имаш право – казах аз. – Имаме нужда от помощта ти. Нещата се объркаха.
– Изненада, изненада.
– Ти... един от нас ли беше? Част от проекта на групата „Генезис“?
– Аз съм генетично модифициран, но не съм като вас имитация.
– Имитация ли? – учудих се аз.
– На оригиналния модел. Аз. Е, Остин и аз.
– Мислех, че ние сме първите субекти.
– Нарекоха го „Генезис 2“ – измърмори Дерек. – Мислех, че са искали двама от нас да
повторят библейския модел. Във второто изследване. Сигурно са изработили поне един
преди нас.
Ройс се засмя.
– Деца, вие наистина сте идиоти. Нима сериозно мислите, че това им е единственият
експеримент? Да, вие сте втората вълна... на проекта „Генезис“...
Д-р Давидоф бе намекнал, че групата „Едисън“ е била включена и в други експерименти,
ала аз действах така, сякаш бе нещо съвсем ново.
– Откъде знаеш всичко това?
– Умен съм.
„А чичо ти е бил една от водещите фигури на групата.“
– Какво се обърка? – попитах.
– Объркало ли се е?
– Ти си мъртъв. Остин е мъртъв. Д-р Банкс е мъртъв... Това има ли нещо общо с теб? С теб
и Остин?
Гняв изкриви лицето му.
– Нещо се е объркало – настоях аз. – При вас двамата. Ето как е разбрал...
Той изобрази прозявка.
– Някой друг да намира този разговор за досаден? Да посъживим нещата с една игра. –
Той се приближи към Саймън. – Преди малко спомена нещо за тайни коридори?
– Не може да те чува, нали ти казах? – намесих се аз.
– Искаш ли да ощастливиш гаджето си, момиченце? Ще ти кажа къде е тайният коридор.
Знаеш, че такъв има. Мазето в толкова голяма къща също е голямо.
Обясних на момчетата какво каза Ройс.
– Не е задължително – заяви Дерек. – По онова време е било често срещана практика да не
се строят само мазета...
– Досада. Има тунел към друго помещение, но те не желаят да го откриете. Особено ти,
малка некромантке. Не биха искали да върнеш обратно труповете и техните истории.
Поколебах се. Саймън попита какво казва и аз ги уведомих.
– Хвърля ни въдица – предположи Дерек. – Но аз ще захапя. Къде е проходът?
Ройс посочи.
– Работилницата ли? – попита Дерек. – Там няма нищо. Вече проверих.
– Защо, мислиш, вратата е заключена? – попита Ройс.
– Защото ти си генетично променен полудемон с телекинетични способности – отвърнах
аз. – Като прототип те искаха да те поставят под строго наблюдение, но в нормална среда.
Така че вместо в лабораторията ти си живял тук със своя чичо д-р Банкс.
– Ох, наистина е скучно...
– А твоята сила е в телекинезата, което означава, че можеш да местиш предмети от
разстояние, нали така?
– Хм, да. Трябва ти друг демон ли?
– Не, само уточнявам. Живял си тук. Можеш да движиш предмети от разстояние. Ей там –
посочих аз към работилницата – има помещение, пълно с инструменти. Защо е заключено?
Мисля, че е очевидно.
Саймън се засмя. Призракът се извъртя към него, ала Саймън не го видя, за да се изплаши.