– Отвори онази врата – каза Ройс.
– Защо? За да изнесеш малко играчки оттам? Не мисля да го направя.
Този път Саймън сподави смеха си.
През стената изхвърча метла и полетя право към мен като копие. По-точно като
неуправляемо копие. С лекота се отстраних от пътя му, а Дерек със същата лекота я улови
във въздуха на половината път.
– Добри рефлекси, голямо момче – каза призракът.
Той се отправи към купа пластмасови кошчета, подредени покрай стената, и отвори
капака на най-горното.
– О, вижте, чичо Тод е запазил старите ми вещи. Толкова е сладък! Събрал е нещата ми,
след като ме е убил.
– Уббил ли те е? – изрекох, без да искам, аз.
Той порови в кутията.
– Приготви се да го отпратиш – прошепна Дерек, после каза на Саймън:
– Качи се горе.
Саймън поклати глава.
– Аз...
Ройс се извъртя, сякаш тласкаше гюле, и ни подхвърли нещо. Аз се предпазих да не ме
удари. Дерек го улови – топка за боулинг – и се озъби на Саймън:
– Веднага горе!
– Ооо! Добри рефлекси, нечовешка сила и много убедителен глас. Мисля, че си имаме и
върколак. – Изправи се непосредствено пред лицето му. – Какво ще кажеш да сформираме
малък момчешки бой един срещу друг? Битка на свръхсилните?
Затворих очи и си представих как Ройс отплава заднешком оттук. Ала той продължаваше
да се присмива на Дерек.
– Може би всички трябва да се качим горе – предложи Саймън. – Да се махнем от този
подлизурко.
– Той ще ни последва – отвърна Дерек.
– О, не го слушайте – рече Ройс. – Разбира се. Качете се горе. Там има много забавни
неща, с които да си играете. Бръсначи. Ножици. Ножове. – Усмихна се и ми прошепна в
ухото: – Харесвам ножовете. Толкова неща можеш да направиш с тях.
Хвърлих поглед към Дерек. Той изглеждаше развълнуван и поглеждаше ту към мен, ту към
Саймън, сякаш не можеше да реши дали да ме остави да довърша с прогонването на Ройс,
или да ни изведе, преди да бъдем наранени.
– Опитвам се – казах. – Наистина...
– Знам. Не бързай. – Той хвърли арогантен поглед в посока на призрака. – Не е опасен.
Освен ако не умори някого от много плямпане.
Духът се извъртя и метна една щанга. Тя достигна до нас, но доста тромаво, сякаш бе
изпортил удара. Дерек се придвижи насмешливо бавно и я улови, преди да се бе стоварила
на пода. Аз продължих да гоня Ройс.
Ройс започна отново да се върти около кутията.
– Къде ли е другата щанга?... О, да. Вече я използвах. – Отново застана пред лицето на
Дерек. – За да размажа мозъка на брат си, докато той спеше. Ти спиш ли, вълчо?
Мозъкът ми зацикли, пронизан от картината на тялото на Остин, кръвта му, опръскала
всичко наоколо...
– Клоуи? – повика ме Дерек.
– Аз... аз... правя го.
– Нищо не е направила – каза Ройс. – Издърпа ме и аз повече няма да се върна.
– Саймън? – прошепна Дерек. – Горе. Веднага.
Аз трябваше да остана, за да прогоня Ройс, а Дерек трябваше да е тук, за да ме защитава,
но Саймън беше кибик, който можеше да се превърне в мишена за Ройс.
Саймън си тръгна. Чух стъпките му по стъпалата; той с неохота се качваше горе и не
искаше да се отдалечава много, за да ни е подръка, щом изникне нужда от него.
Трясък. Опулих очи и видях Дерек изправен на крака, докато Ройс събираше парчетата на
счупената на бетонния под чиния.
– О, виж – каза Ройс и прокара пръст по назъбения ръб. – Остро. Обичам острите неща.
Дерек застана пред мен. Вторачих се в гърба му и мозъкът ми се изпразни от
съдържанието си, остана само картинката с Ройс, който отплаваше назад през измеренията,
през всяко едно от измеренията. Съсредоточих се дотолкова, че слепоочията ми започнаха да
пулсират. Но пак нищо...
„Не можеш да го направиш. Престани с опитите и намери някое безопасно място.“
Ала нямаше безопасно място. Не и от този дух. Трябваше да се отърва от него.
– Доколко познаваш върколаците? – попита Ройс, като крачеше и въртеше чирепа в ръце. –
И ние сме израснали върху тези боклуци – двамата с Остин. А всички те са били част от
културното ни образование, така казваше чичо ми.
– Какво говори той? – попита Дерек.
– Старая се да не го слушам.
– Хайде – каза Дерек. – Кажи ми.
Ройс се втурна срещу Дерек, като размахваше чирепа като бръснач. Дерек отстъпи
встрани, продължи да върви, като го заобикаляше, примамваше го надалече от мен и ми
правеше знаци да възобновя усилията си и да прогоня призрака.