Ройс нападна. Порцелановата отломка се приближи твърде близо до Дерек и това придаде
на усилията ми панически реакции, а полуматериализираната част от Ройс затрептя.
Ройс отново се извъртя бързо. Този път чирепът излетя от ръката му. Той драсна след
него. Дерек пръв го достигна и настъпи отломката с маратонката си.
Ройс се втурна за другата част на чинията. Дерек бе успял да стъпи върху по-голямото
парче, ала Ройс грабна другото. Отново го изтласках назад. Той отново завибрира.
Ройс тръгна заднешком с очи, вперени в Дерек. Погледът на Дерек се залепи за другия
чиреп – така проследяваше пътя на Ройс.
– Увличаш се от науката, нали? – попита Ройс. – Е, ще опитам да направя един мой
експеримент. Както те попитах преди малко, доколко познаваш легендите за върколаци?
Аз отново повторих думите му. Дерек пак не каза нищо, само отстъпи назад, задържаше
погледа на Ройс върху себе си, като ми осигуряваше възможност да действам, за да пропъдя
духа.
– Мнозина от тях вече съм забравил – продължаваше Ройс. – Предметите бяха доста
скучни, поне онези, за които ни разказваше чичо Тод. Но имаше и други – например книги,
които той не искаше да четем. Срещу тях бе и книгата за опитите с върколаци. Изглежда,
адвокатите на всеки сериен убиец през Средновековието са се опитвали да се измъкнат по
странен начин – с помощта на върколаци. Има и една страхотна история за някакъв мъж,
който твърдял пред съда, че е върколак. Но се появил проблем – били го видели да убива
някого, и то в човешки вид. И знаете ли какво казал?
Ройс ми махна с ръка да предам думите му. Направих го по най-добрия начин.
– Казал, че козината му е от вътрешната страна – отговори Дерек.
Ройс се засмя.
– Разбирам, че не съм единственият, който харесва кървави вехти истории. Добре тогава,
разкажи на малката некромантка края ѝ. Какво направил съдът?
Поколебах се дали да му предам въпроса, ала Дерек настоя да го чуе и каза:
– Отрязали му ръцете и краката и ги направили на парченца, за да видят има ли козина
под кожата му.
Ройс ме погледна.
– За жалост, нямало козина. Но си спестили данданиите и ядовете от съдебния процес.
Той се обърна и се затича към Дерек. Дерек вдигна ръце, за да се предпази. Чирепът
разряза обратната страна на ръката му, бликна кръв.
Ройс отлетя назад.
– Не виждам козина, а ти? Мисля, че трябва да продължим, да доведем експеримента
докрай.
Видях как кръвта се стича от ръката на Дерек, затворих очи и мислено отблъснах духа със
силна ярост. Чирепът изтропа на пода. Ройс все още бе тук, макар и доста избледнял,
скърцаше със зъби, сухожилията му изпъкнаха и той полагаше неимоверни усилия да се
задържи на мястото си.
Приближих се до него, като продължавах да го бутам и да гледам как образът му
избледнява, докато накрая се превърна в блед лъч светлина, а после...
– Какво направи? – избоботи някакъв глас зад мен.
27
Извърнах се назад с очакване да зърна Андрю, ала нямаше никого.
Пред мен изникна друг дух, и то толкова близо, че политнах да падна назад. Дерек ме
сграбчи за ръката, за да ме изправи на крака.
– Мисля, че си отиде – каза той. – Не чу ли нещо?
Погледнах нагоре към брадатото лице на Тод Банкс, изкривено от ярост, със зачервени,
безумни очи.
– Ттук е д-р Банкс.
– Нима мислиш, че участваш в някаква игра? – изкрещя д-р Банкс. – Кой ти каза за Ройс?
Толкова забавно ли ти се стори? Призови го пак да видиш дали е толкова луд, колкото
разправят.
Дерек се наведе към ухото ми.
– Освободи го. Каквото и да ни каже, не си струва да е наоколо.
Поклатих глава. На Дерек не му хареса, остана начумерен, стиснал ръката ми, сякаш
насила щеше да ме издърпа от стаята навън, ако положението се влоши.
Когато ме оглеждаше, гневът на д-р Банкс се изсипа от очите му.
– Клоуи Сондърс – прошепна той. – Ти сигурно си Клоуи Сондърс. – Погледна към Дерек.
– Момчето върколак.
– Да – отвърнах аз. – Дерек. Това е Дерек.
Гневът му се върна, а очите му излъчваха безумие и ярост.
– Не бива да призоваваш духове на това място, момиче. Остави племенника ми да почива в
мир. Но не го забравяй, защото такава е съдбата ти. Мощта ти ще нараства, докато накрая те
погълне, и на твое място ще се появи чудовище. То ще те накара да вършиш неща, които
никога не си очаквала, толкова ужасни неща, че...
Той потръпна, сякаш се бореше със спомените си. Усетих ръце, които се сключиха около