моите две ръце и осъзнах, че Дерек се е преместил зад мен. Почувствах, че е там, силен и
стабилен, а топлите му длани разтъркваха настръхналата ми кожа.
– Нека си ходи, Клоуи – измърмори Дерек. – Да си говори каквото си иска, нима си
длъжна да го слушаш.
– Да – рече д-р Банкс. – Да, длъжна си. Ти не разбираш. Всичко се обърка. Сгрешихме.
Малка грешка в изчисленията и...
– При генетичната модификация ли?
– Да, да – махна с ръка той, за да отпъди моята намеса. – Казах им. Казах им. Ала те
направиха опити и всичко беше наред. Да, ама не. Манипулираха данните.
– Манипулирали са данните ли? – попитах аз.
Последното привлече вниманието на Дерек.
– Какви данни?
– Данните за модификацията – отвърнах. – Какво означава това?
– Променили са данните, за да получат исканите резултати – обясни Дерек.
– Да – каза д-р Банкс. – Съвсем вярно. Виждаш ли? Дори дете може да го разбере. Но те не
можаха.
– Значи д-р Давидоф е манипулирал данните... – започнах аз.
– Давидоф ли? – изсумтя д-р Банкс. – Подмазвач, който като някое пале върши всичко,
което му се нареди.
– Тогава кой е манипулирал данните?
Д-р Банкс сякаш не ме чу и продължи:
– А експериментите. Господи, експериментите! Опити с това, опити с онова, събаря
границите, за да се увери какво още може да сътвори и какво би могъл да продаде. Такива
мечти! Налудни и грандиозни мечти за знание и власт, фантазии за по-добър живот на
човешкия ни род. Каквито си бяхме глупаци, ние повярвахме на всичко и му дадохме пълна
власт. Той изобщо не се интересуваше от нас. Нито от вас. Ето защо е изключително важно
вие... – Той започна да избледнява. – Магията на това място. Трябва да ме избуташ назад.
Направих го, отначало много леко, ала той продължи да избледнява и изчезва.
– По-силно, Клоуи. Трябва да ти кажа...
Изчезна, преди да успея да доловя останалото. Показа се, после пак се скри и аз хванах
само отделни думи, но изтървах смисъла им извън контекста на казаното.
– Издърпват го – казах.
– Нека си ходи – отвърна Дерек. – Чухме достатъчно.
– Опитваше се да ми съобщи нещо.
Дерек изсумтя.
– Нали и другите се опитваха? В справочника за духове трябва да има правило – при
опасност от изпаряване провери дали не си по средата на потресаващо изречение.
Измъкнах огърлицата си. Подадох я на Дерек, но той я напъха в джоба ми.
– Дръж я у себе си, разбрано?
Сега д-р Банкс проби по-лесно, ала не можеше да остане. Щом се напънах малко повече,
той каза:
– Недей, Клоуи. Ще докараш Ройс. – Силуетът му избледня, гласът му ту се появяваше, ту
изчезваше. – ...още... опитай... Прочисти ума си... фокусирай се върху мен... не дърпай...
просто фокусирай вниманието си.
Така и направих. Той продължи да говори, казваше ми да се отпусна, да се съсредоточа не
в издърпването му, а в неговото посрещане.
Тилът ми започна да пулсира. Продължих, докато внезапна остра болка не ме накара да се
задъхам. Очаквах Дерек да ме попита какво не е наред, но той си седеше и само ме гледаше.
Нов пристъп отзад на черепа ми. После по вените ми се разля леденостудена вода и аз се
опитах да изпищя, ала не можех. Не можех да се помръдна. Не можех да издам и звук.
– Клоуи?
Чух гласа на Дерек, но не можех дори да извъртя очи към него.
– Искаш ли да ти помогна? – прошепна д-р Банкс. – Трябва да ме посрещнеш.
Да го посрещна ли? Къде? Спрях да мисля по въпроса, когато осъзнах отговора му.
Той се мъчеше да влезе вътре в мен.
Аз се съпротивлявах, опитвах се да го отблъсна, да затворя ума си, да блокирам
придвижването му, ала вледеняващият мраз продължаваше да се разстила в мен. Дерек
протегна ръка да извади медальона от джоба ми и ме стисна за рамото. Аз се катурнах назад
като статуя от камък.
Долових размазано движение, сякаш Дерек се спусна да ме улови, ала всичко ми беше
като в мъгла. Дори гласът му се чуваше отдалече, приглушен. Единствените думи, които чух,
излязоха от устата на д-р Банкс, който монотонно ми припяваше вътре в мозъка.
– Просто се отпусни – шепнеше той. – Няма да те нараня. Искам само да взема тялото ти
назаем. Трябва да уточня нещо. Избрах лесния начин и се самоубих, преди да сложа край на
ужасите, които сам бях започнал.
Майка ми ме бе предупредила относно д-р Банкс: бил вбесен от онова, което Ройс бил
направил, от ролята му в това деяние. А сега той бе вътре в мен.
Коравият под ме ожули по гърба, зърнах тавана да профучава над мен, сякаш Дерек ме