гледах, главата ми се замая.
– Ти наистина си компютърен... – започнах.
– Кажи „талант“ и ще те ползвам за диктовки. Аз съм дизайнер програмист. Но да,
поназнайвам нещичко относно хакването благодарение на бивше мое гадже, използвало
таланта си, за да промени оценките си и да има възможност да прекарва повече време в
игри. Сякаш те биха могли да му помогнат да завърши колежа. Но преди да го изхвърля,
накарах го да ме научи на основните неща. Човек не знае кога ще му потрябват.
Убедена съм, че тя се бе вече възползвала от тях. Спомних си как Тори бе изнудвала д-р
Давидоф да я пусне извън лабораторията.
– Добре, намерих някои изтрити имейли. Търся всички нас по имена, търся и името на
бащата на Саймън. Кои бяха онези върколаци, които Ръсел бе наел?
– Лайъм и Рамон, но Лайъм бе връзката. Пише се...
Тя ме погледна. Затворих уста и я оставих да пише. Нищо не се появи.
– А има ли съобщение от и до Ръсел?
– Аха. Той е MedicGuy56. Намерих го в списъка ѝ с адреси. Ще надникна.
Тя преглеждаше съобщение, изпратено до Ръсел, когато прочетох една дума, която ме
накара да
кажа да спре. „Сиракуза“. Където живееше Глутницата върколаци. В
съобщението се даваха инструкции как да намерят някаква къща извън град, наречен Беър
Вали, близо до Сиракуза.
Продължих да чета:
„Томас казва да не ходите до къщата. Чакайте и подходете към тях извън имението, за
предпочитане на публичен терен и най-вече когато децата ги няма. Ако е възможно,
доближете Алфа или жената. Томас твърди, че не може да наблегне достатъчно силно на
тези неща. Не отивайте директно в къщата. Не се приближавайте в присъствието на децата.“
– Алфа ли? – попита Тори.
– Това е термин във вълчата глутница. Водачът им. Имаше инструкции да отведат Дерек в
Глутницата.
– Е, значи, вече имаме доказателство.
– Продължавай да търсиш. Колкото повече факти открием, толкова по-добре. Търси на
„Алфа“, „Глутница“, „Беър Вали“, „Томас“...
– Слушам, госпожо.
Откъм коридора се чу шум и аз забързах към вратата. Беше Маргарет, но се бе запътила в
друга посока. Тори измърмори зад мен:
– Не, това е...
Отдалечи се, после изруга под нос.
Аз побързах да отида при нея. Тя се взираше в някакъв имейл с няколко сбити реда,
написани от Маргарет, която уверяваше изпращача, че е предала инструкциите на Томас до
„личността, наета от Ръсел да разреши проблема“.
– Страхотно, още едно доказателство – казах аз. – И къде е проблемът?
Тя само посочи имейл адреса на получателя: acarson@gmail.com.
– Андрю? Не, не може да бъде. Има ли друг Карсън?
– Това е Андрю, Клоуи. Проверих в адресите, погледнах и други имейли. При това, имаше
и отговор.
Тя отвори още един имейл. Отново кратък, пишеше само: „О.К., благодаря“. От Андрю.
– Виж датата – каза Тори.
Беше изпратен в деня, когато за първи път се срещнахме с Лайъм и Рамон. В деня, в който
се предполагаше, че Андрю е бил задържан от групата „Едисън“.
29
Тори продължаваше да търси. Не беше останало много, но достатъчно, за да се потвърди
онова, което вече бяхме разбрали. Андрю беше част от заговора, целящ да върне Дерек в
Глутницата. И никой не го бе държал за заложник.
– Оказва се, че Андрю е част от групата „Едисън“? – учуди се Тори. – В това няма логика.
– Така е, няма. – Бутнах лаптопа назад и седнах върху писалището. – Ти беше с мен в
лабораторията. Видяхме доста служители, между нас казано. Разпозна ли някого от тях през
онази нощ в дома на Андрю?
– Това беше екипът по сигурността. Никога преди не сме имали възможност да ги видим.
– Със сигурност сме ги видели. Саймън, Дерек и аз ги видяхме в нощта, когато избягахме
от Лайл Хаус. Двете с теб ги видяхме, когато избягахме от групата „Едисън“. Хората, които
срещнахме и двата пъти, бяха главно от персонала и имаше само двама охранители. Ако
разполагаха с добре въоръжен екип по сигурността, биха ли го вдигнали на крак заради това?
– Може пък наистина да се е състоял от персонал и охрана. Откъде бихме могли да знаем?
Бяха облечени в... – Тя ме погледна. – На шапките си носеха нещо, което покриваше лицата
им. Когато бяха в склада и ни преследваха, нямаха такива неща.
– Нито в нощта, когато двамата с Дерек избягахме от Лайл Хаус. Защо да си крият лицата,
щом вече сме ги видели? – Спомних си онази нощ. – Не само ти избяга толкова лесно.
– Имаш предвид Андрю?