30
– Андрю?
Надникнах в кухнята, където той закусваше с останалите.
– Хм?
– Книгата, която щеше да ми дадеш да чета...
– Добре. Лаптопът ми е в кабинета. Трябва да се включи.
– Каква е паролата?
Той се усмихна.
– Неее. Колкото и ценни да са непубликуваните ръкописи, липсва черен пазар за тях. На
десктопа има линк за книгата.
Каза ми заглавието.
– Тори също иска да ѝ хвърли един поглед, ако е възможно?
– Разбира се. Колкото повече обратна информация от обектите на изследване получа,
толкова по-добре. Ако нещо ви подразни – герои, сюжет, език и стил, – кажете ми.
* * *
При новината, че лаптопът на Андрю не е осигурен със защита, Тори подбели очи. Като
повечето хора, които не са техничари, той предполагаше, че щом изтрие някой материал,
текстът му тутакси изчезва. Или може би знаеше, че остават следи, но си мислеше, че ние
няма да знаем как да ги намерим. И би имал право... ако не разполагахме с Тори.
Започнахме с търсене в електронната поща и открихме писмата, които си бяха разменяли
с Маргарет и които не оставяха никакво съмнение относно личността на автора им. Имаше и
няколко, разменени между него и Томас, в които Андрю изглеждаше решен да осигури
безопасното предаване на Дерек в ръцете на Глутницата. Наистина ли е бил толкова
загрижен за безопасността на Дерек? Явно Лайъм е имал заповед и да го убие, ако е
необходимо. Нима решението е било взето зад гърба на Андрю? Това би обяснило защо той
изглеждаше толкова шокиран, и то истински, когато разбра какво се бе случило с Дерек и
мен.
Или пък не бях още съвсем готова да погледна на Андрю като на един от лошите. Бях го
харесала. Наистина. Ала трябваше да зърна само още един имейл и чувствата ми тутакси се
изпариха – съобщение, което нямаше нищо общо с Лайъм и Ръсел, нито с групата „Едисън“.
Когато Тори го откри, двете го прочетохме, после го прочетохме още веднъж и никоя от нас
не каза и дума, докато накрая не пророних с треперещ глас:
– По-добре да доведа момчетата.
– Ще проверя дали няма още нещо – отвърна тя и аз се втурнах навън.
Най-после видях Дерек. Беше в библиотеката, съвсем сам, и прелистваше някаква книга.
– Ох, намерих те – казах аз и въздъхнах с облекчение.
Той се обърна. Устните му се поразтегнаха в полуусмивка, погледът му стана някак мек и
на мен ми прималя, тутакси спрях, забравила защо изобщо съм дошла.
– ССаймън да е наоколо?
Той запремига и пак се обърна към рафта с книги.
– Горе е. Ядосан е заради Андрю и вероятно там е най-безопасното място за него, докато
се приготвим за тръгване; иначе ще му каже нещо, което не искаме да казва. Трябва ли ти?
– Всъщност може би ще го покажа първо на теб.
Той погледна през рамо и се намръщи.
– Открихме нещо.
– О! – Направи пауза, сякаш мислено сменяше скоростите, после кимна и ме последва
навън.
Щом влязохме, Тори се завъртя на стола си.
– Има още – каза тя. – Изпращал е по едно на всеки две седмици. Последното е само преди
няколко дни.
– Добре – казах. – Би ли имала нещо против да пазиш навън да не дойде Андрю?
– Не, разбира се – и излезе.
– Почакай.
Хванах Дерек за ръкава, когато той се запъти към стола, освободен от Тори. Исках да кажа
нещо. Нямах представа какво. Но нямаше начин да го предупредя, че това всъщност силно ще
го изненада, затова измърморих глуповато:
– Няма значение.
Той прочете текста на екрана и остана съвършено неподвижен, човек щеше да каже, че
дори не дишаше. След няколко секунди издърпа лаптопа по-близо до себе си и се наведе
напред, за да го прочете още веднъж. И пак. Накрая бутна стола назад и шумно изпусна
въздуха от дробовете си.
– Той е жив – казах. – Баща ти е жив.
Той вдигна поглед към мен и не можех да не го направя – аз метнах ръце около врата му и
го прегърнах. Тутакси осъзнах какво правя. Отстъпих назад, преплетох крака и започнах да
заеквам:
– Аз... съжалявам. Просто съм... радвам се за теб.
– Знам.
Както си седеше, той протегна ръка и ме дръпна към себе си. Двамата седяхме и се
гледахме, ръката му бе увита в края на ризата ми, а сърцето ми биеше толкова силно, че той
го чуваше – сигурна бях.
– Има и още – заявих след няколко секунди. – Други имейли, Тори ми каза.
Той кимна, завъртя се обратно към компютъра и ми направи място. Приближих се, ала не
исках да му преча; тогава той ме дръпна пред себе си и аз залитнах, като едва не седнах в