Тръгнахме към задните стълби, онези, тесните, които бяхме открили преди време,
вероятно ползвани навремето от слугите. Тори не бе почистила тази част от къщата,
всъщност години наред явно никой не я бе чистил, така че трябваше да покрия носа и устата
си, за да не кихам от прахта.
Когато слязохме най-долу, първа вървях аз, следвана плътно от Тори, а след нея се
движеше Саймън, който подкрепяше Дерек. Стълбите отвеждаха до една врата. Бавно
завъртях бравата, като се опитвах да не вдигам шум. Тя се завъртя донякъде и спря. Бутнах
вратата. Тя не помръдна.
Тори мина с рамото напред, приближи се до вратата и опита да я отвори.
– Заключена е – прошепна. – Мислех, че вие, момчета...
– Снощи проверихме всички врати – обади се Саймън. – Беше отворена.
– Дайте път – измърмори Дерек с все още хрипкав глас.
Ние се свихме встрани. Той завъртя бравата, ключалката щракна и ни стресна.
Вратата се отвори и пред нас се появи тъмна стая с нисък таван. Стар килер или нещо
такова. Тори включи фенерчето си. Помещението бе замърсено и пусто – още една причина
никой да не използва тези стълби. Сега тя бе първа в редицата ни. Знаех какво ще открие
още преди да го е обявила.
– Заключено.
– Сериозно? – прошепна Саймън.
Дерек мина отпред вече съвсем буден. Завъртя бравата и тя отново щракна. Той дръпна
вратата. Тя не помръдна. Дръпна още по-силно и пантите изстенаха.
– Заключена е с магия – обади се глас зад нас.
Обърнахме се и видяхме Андрю да влиза през стълбищната врата. Пръстите на Саймън
политнаха нагоре, готови за магия с обратно действие. И Саймън, и Дерек се спряха.
Андрю криво се усмихна.
– Мислех, че това може да подейства. Саймън, нали знаеш как става? Имам магия,
предварително направена, която може да бъде задействана веднага. Само една дума и ще я
довърша.
– Кккакква магия? – прошепнах аз, хипнотизирана от искрите, които подскачаха към мен.
– Смъртоносна – отвърна Андрю.
Дерек изръмжа. Нададе истинско ръмжене, като вълк, което накара косата ми да
настръхне.
Застанала встрани, Тори безмълвно ми каза нещо, което не можах да разбера, но
заподозрях, че всеки миг ще започне да прави своите магии.
– Не – каза Дерек, а отрицанието отново прозвуча като ръмжене. Погледът му бе
фиксиран върху Андрю и аз си помислих, че му говори, ала очите му се преместиха към
Тори. – Не.
– Вслушай се в Дерек – обади се Андрю. – Ако е мислел, че има начин да ме обезвреди,
преди да направя магията, щеше да се възползва. Тори, застани пред мен, моля те, така че да
виждам устните ти. Саймън, седни върху дланите си. Дерек?
Хвърлих поглед към Дерек. Очите му бяха приковани в Андрю и горяха, а мускулите на
челюстта му подскачаха. Андрю отново изрече името му, ала той сякаш не чуваше и само
свиваше и отпускаше юмруци, отпуснал ръце от двете страни на тялото си.
– Дерек – изрече Андрю, този път по-остро.
– Какво? – изръмжа той и тази дума.
Андрю трепна, после се съвзе и се изпъчи.
– Обърни се назад.
– Няма.
– Дерек.
Дерек се намръщи. После наклони глава и аз не можех да видя изражението на лицето му,
ала нещо в него накара Андрю да се отдръпне назад, макар и едва забележимо. Адамовата му
ябълка подскочи. Той се опита отново да изпъчи гърди, да срещне погледа на Дерек, ала не
успя. Пръстите му се извиха и от тях изскочиха искри.
– Дерек – прошепнах аз. – Моля те, не го прави.
Когато чу гласа ми, той се сепна, наруши контакта с очите на Андрю и в същия миг
изражението му се промени, вълкът се дръпна назад и на повърхността се появи Дерек.
– Направи каквото иска – посъветвах го аз. – Моля те.
Той кимна с глава и бавно обърна лицето си към стената.
– Благодаря – рече Андрю. – Надявах се да го избегна, но предполагам, че съм подценил
дозата. Не искам да те нараня, Дерек. Ето защо те дрогирах. Не искам да наранявам никого
от вас. Тук съм, за да ви защитавам. Винаги е било така.
Саймън изсумтя.
– Да бе, да. Не искаш да нараниш Дерек. Помоли онези върколаци да го убият
безболезнено, нали така?
– Не съм се опитвал да убия Дерек.
– Така де, нае други да го свършат. Твърде голям страхливец си, за да го гледаш в очите,
докато дърпаш спусъка. А може би си се опасявал да не се оплескаш. Знам колко много
харесваш дрехите си. Кървавите петна ще ти ги изпортят, а и не се почистват лесно.
– Аз не...
– Открихме имейлите! – скочи Саймън на крака, но като видя погледа на Дерек, спря и