черна гора наоколо. Нещо с подскоци прекоси пътеката ми. Ройс отново се засмя.
– Лесно се стряскаш, нали? Не е никак добре за некромантите. Нервите ще ти се скъсат
много преди да те обхване лудостта.
Продължих да вървя.
– Предупредиха ли те за лудостта?
– Да, чичо ти ми каза, че всички ще полудеем като теб.
Като чух гласа си, галопиращото ми сърце се поуспокои.
– Като мен ли? Аз не съм луд. Само обичам да причинявам болка. Винаги съм бил такъв.
Чичо Тод просто не искаше да го забележи. Каза си, че кученцето на Остин е претърпяло
злополука, котките на съседите са били убити от койоти... Нали ги знаеш възрастните.
Ускорих крачка. Той не изоставаше от мен.
– Когато казах „лудост“, имах предвид проклятието на некромантията. Нали са ти казали
за него? Или са се страхували да ти го кажат. Ти си толкова нежно малко създание.
Нищо не казах.
– Виждаш ли, след като цял живот некромантите се срещат с духове...
– Не ме интересува.
– Не ме прекъсвай. – Гласът му стана хладен.
– Знам всичко за лудостта – излъгах аз, – така че няма нужда да ми разказваш за нея.
– Добре, тогава ще говорим за момичето. Искаш ли да знаеш какво ѝ се случи?
Завих наляво.
– Махаш ли се от мен?
В гласа му отново се промъкна хладина. Направих три крачки и нещо ме удари отстрани
по главата. Олюлях се. Един камък с размерите на яйце подскочи на земята и се търкулна на
пътеката пред мен.
– Не ме отхвърляй – каза Ройс. – Не ме прекъсвай. Не се отделяй от мен.
Спрях и се обърнах. Той се усмихна.
– Така е по-добре. А сега за какво искаш да си гово рим? За онова, което сторих на
момичето ли? Или за проклятието на некромантията? Ти избираш.
Представих си, че го бутам. Той затрептя, после отново се появи с изкривено от ярост
лице.
– Мъчиш се да ме отблъснеш ли? Защото това е наистина много лошо хрумване.
И изчезна. Извърнах се, опитах да го открия. Отзад по тила ме удари камък – толкова
силно, че за миг ми притъмня пред очите, паднах на колене, а по врата ми се стичаше кръв.
Скочих на крака и хукнах да бягам. Следващият камък ме удари по рамото. Продължих да
бягам, като се опитвах да го съзра, влизайки в другото измерение, ала не можех да
фокусирам погледа си, не смеех да затворя очи дори за миг, треволяците се заплитаха в
стъпалата ми, клоните ме шибаха по лицето, а пътеката бе отдавна изчезнала.
Друг камък ме удари зад коляното и аз залитнах. Успях да запазя равновесие, като
политнах напред, после отново си плюх на петите. Някаква клонка ми влезе в окото. После
кракът ми се препъна в ластар на лозница и аз полетях към земята – проснах се по лице.
Застанах на ръце и крака. Нещо ме фрасна между плешките и аз отново забих нос в калта.
Една стърчаща пръчка се заби в бузата ми и оттам потече кръв.
Този път изобщо не се опитах да стана. Лежах по корем с глава надолу, със затворени очи
и се опитвах да върна Ройс обратно, на отвъдната страна.
– Казах ти да престанеш... – Гласът му вече замираше, когато последва ударът – лек,
рикоширал удар. Пръчката падна до мен, сякаш той бе почувствал такава слабост, че я бе
пуснал.
Блъснах го по-силно. Пръчката се изправи. Преброих до три и се изтърколих от пътя.
Тогава той се материализира, а лицето му представляваше Маската на гнева. Скочих на
крака. Той отново размаха пръчката, този път диво, и аз с лекота приклекнах. Той налетя
насреща ми с пръчка в ръка. Представих си, че го удрям с каквото намеря. Той изгуби почва
под краката си, падна възнак и изпусна пръчката.
Протегна се да я вземе, ала тя се изтърколи и той не можа да я стигне. Помъчи се да я
сграбчи. Тя подскочи от земята и се завъртя във въздуха. Той ме погледна свъсено, сякаш аз я
карах да прави така. Но не бях аз.
Пръчката увисна над главата му. Той подскочи да я хване. Но тя се извъртя встрани, далеч
от него. Той отново подскочи. Тя падна на земята.
Ройс се взираше в мен и в това време до него се появи някаква фигура – момиче с дълга
руса коса, облечено в нощницата на Мини Маус и обуто в оранжеви чорапки на жирафчета.
– Лиз!
– Какво? – Ройс проследи погледа ми, ала тя бе изчезнала.
Отдръпнах се от него. Ройс протегна ръка към пръчката. Тя се извъртя и се изплъзна от
пръстите му. Той я дръпна и тя се счупи на две.
Докато той гледаше към мен, появи се Лиз и лудо ми замаха с ръце да го прогоня.
Затворих очи. Беше истинско предизвикателство да ги държа затворени и да не мога да се