– Всичко е наред – казах. – Свикнала съм.
Вдигнах очи към Дерек. Той се поколеба за миг, после кръстоса ръце и стисна зъби.
– Беше глупаво – смъмри ме той. – Рисковано и опасно. Онези хора можеха да са тук
въоръжени...
– Тук са. – Обърнах се към Саймън и Тори. – Лиз ги е видяла. Андрю не ни е излъгал.
Трябва да се върнем в къщата, преди да са чули кавгата ни.
Изминахме обратния път в мълчание. На задната врата Лиз се спря. Тя протегна ръка с
дланта напред, сякаш я притискаше към стъкло на прозорец.
– Мисля, че е направена магия да не влизат духове като в Лайл Хаус – предположих аз. –
Можете да влезете в мазето или на тавана. Другите духове го правят. Ще отида...
– Тук ми е добре, Клоуи. Ти отиди да си вършиш работата.
Аз се двоумях.
– Говоря сериозно – усмихна се тя. – Никъде няма да литна. Когато имаш нужда от мен, аз
ще бъда тук.
Едва бях влязла през вратата, когато пожелах да бях останала навън с Лиз.
– Ти побесня, задето стоях на покрива – нападна ме Дерек.
– И затова изчезнах, за да те ядосам?
– Не, разбира се. Но ми беше бясна, задето поех този риск. Затова направи същото, за да
докажеш правотата си.
– Никакъв спор с теб не може да си струва да рискувам живота си, Дерек. И не съм ти
била бясна. Разтревожена – да. Определено се тревожех за теб. Но ако мислех, че сега
мнението ми означава повече за теб, много е добре, че бързо сложи нещата в ред.
Тук той смекчи тона си.
– Аз...
– Излязох по същата причина, която ти бях посочила в бележката си. Защото трябваше да
знаем и аз бях най-подходяща да открия отговора.
– Как? Да не би да виждаш в нощната тъма? Свръхестествена сила? Свръхестествени
способности?
– Не, но момчето, което ги притежава, не искаше да слезе от покрива, така че изборът се
падна на следващия по ред, който нямаше такива способности. Единствената, за която
знаеха, че не представлява опасност.
– Права е – измърмори Саймън, който вървеше след нас. – На теб не ти хареса онова, което
тя направи, ала знаеше, че бе необходимо да се направи.
– В такъв случай трябваше заедно да го решим.
– Би ли ме изслушал изобщо? – попитах аз.
Той не отговори.
Продължих:
– Не можех да разговарям с теб, защото ти щеше да ме спреш. Не можех да говоря и с
Тори, защото щеше да обвиниш нея, че ме е пуснала да изляза навън. Не можех да говоря със
Саймън, защото той щеше да очаква, че ще обвиниш него, и щеше също да ме спре. Не ми
харесва да се промъквам незабелязано, но ти не ми остави избор. Ти оценяваш нещата в
черно и бяло. Ако Саймън или аз поемем риск, наричаш ни глупави и безразсъдни. Ако го
направиш ти, пак сме глупави, задето се тревожим.
– Никога не съм казвал подобно нещо.
– Когато бяхме горе на покрива, ти чу ли ме?
– Казах ти, че идвам.
– Кога? Аз излязох двайсет минути по-късно, а Сай мън продължаваше да те убеждава да
слезеш долу. – Пок латих глава. – Достатъчно. Нямаме време да се препираме. Трябва да
планираме действията си.
36
Отчетохме факта, че разполагайки с Лиз, не можем да си осигурим безопасно
придвижване, ала ние имахме работа с магии и високотехнологична сигнализация – все
неща, от които никой дух не ще се възползва. Трябваше да приемем, че периметърът бе
здраво блокиран.
Трябваше да приемем също така, че през деня нямаше да е тъй здраво блокиран, защото
разполагаха с Андрю, Маргарет и двамата новодошли, които да ни държат под око. Тъкмо
време за бягство.
Дотогава бе необходимо да играем според техния план. Андрю ни беше използвал; сега
пък ние ще го използваме. Макар че това означаваше да го освободим. Напрягахме мозъците
си да стигнем до друго разрешение на въпроса, но нямаше такова. За да избягаме, трябваше
да ги уверим, че всичко е наред. А за да го направим, Андрю трябваше да е точно там, където
очакваха да бъде.
Но, разбира се, не го информирахме за плановете си. Щяхме да го оставим в мазето до
сутринта, после щяхме да обявим, че сме решили, че единственият начин да сразим групата
„Едисън“ е да следваме плана му.
На сутринта, когато Маргарет и останалите пристигнат, ще ни заварят горящи от желание
да тръгваме. Надявахме се, че щяха да освободят охраната си, и тогава аз щях да изпратя Лиз
да провери дали пътят е чист.
Ако не станеше така, щяхме да излезем, използвайки сила. После щяхме да се обадим на г-
н Бей.
Наближаваше шест, когато приключихме с обсъждането на плановете си, което