37
– И така – рече Саймън. – Изглежда, двамата с Дерек отново сте се сдобрили. Какво
стана? Изигра ли ти сценката?
– Сценката ли?
– Нали я знаеш? В която той се прави на бито пале и те кара да се почувстваш като
негодник, задето си го бил.
– А, тази ли? И на теб ли ти подейства?
Той изсумтя.
– Действаше дори на татко. Предаваме се, казваме му, че всичко е наред, и в следващия
миг той отново започва да дъвче чехлите ни.
Засмях се.
Саймън се отпусна на един стол.
– Проблемът е в това, че той всъщност се старае да постъпи правилно. Така че какво
значение има, ако не мисли достатъчно за себе си? По-добре ли щеше да бъде, ако беше
егоцентричен негодник? – Той поклати глава и рече: – Искаше да кажеш нещо?
– Искам да направя едно предложение, но... Дерек няма да го одобри.
– Казвай.
Уведомих го за намеренията си. Когато свърших, той изруга.
– Не ти ли хареса? – попитах аз.
– Идеята е добра. Но ти си права – той никога няма да я възприеме. Дори да я предложиш,
ще си помисли, че е някакъв тест, и или ще се вбеси, или ще ти се присмее, което няма да е
от полза, тъй като ако само ни се присмее, той няма да остане там.
– Къде да остане? – обади се нечий глас.
Вдигнахме глави и видяхме Тори да влиза в стаята.
– Счу ми се Дерек да ме вика – обясни тя. – Какво има?
Казах ѝ за хрумването си.
– Трябваше да го направим още когато разбрахме, че са тръгнали да стрелят по него –
отвърна тя. – Защо няма да е доволен? Не го съветваш да изчезне оттук, а само да се скрие за
няколко часа и да ги накара да си помислят, че си е отишъл. – Тя седна на дивана. – Имаш
моето одобрение, не че струва кой знае колко.
– Напротив, струва – заявих аз. – И ти си част от това. Искаме да започнем да играем като
теб.
Погледнах към Саймън.
Той сви рамене.
– На същото мнение съм.
– По дяволите, никога не съм се чувствала тъй нужна – възкликна Тори.
– Доверявам ти се, но гледай да не ми забиеш нож в гърба заради едното забавление –
допълни той. – А ако бъдат засегнати интересите ти? Няма да се обръщам назад. В никакъв
случай.
– Значи, се трансформирам от инкарнация на злото в най-обикновена кучка. Мога да го
понеса – заяви тя и протегна крака. – И така, кой ще каже на Дерек?
– Никой – отвърнах. – В това е проблемът. Той няма да го направи и дори да му го
предложим...
– Искаш да се покрия ли? – Ниското ръмжене откъм вратата накара всички ни да вдигнем
глави. Дерек влезе в стаята. – Да се престоря, че съм избягал? – Той се обърна към Саймън. –
Това ли искаш?
– Да – каза Саймън.
– Клоуи?
– Не става дума какво искаме – отвърнах. – Кое беше момчето, което Андрю победи
миналата нощ? Кое е момчето, което всички следят? Те искат да си тръгнеш, Дерек, и честно
казано, не мисля, че ще направят нещо, преди да си отидеш.
Той срещна погледа ми, изучи го, сякаш търсеше да намери нещо в него. И трябва да го е
намерил, защото кимна с глава.
– Добре. Прави сте. Трябва да ги оставим да се отпуснат, а те няма да го направят, ако съм
наблизо.
Не това имах предвид, ала приех разсъжденията му.
Решихме, че таванът бе най-подходящото място за Дерек. Имаше прозорци, през които
Дерек лесно би могъл да скочи, затова бе по-безопасно от мазето. По-мръсно, ала по-
безопасно.
Докато Саймън помагаше на Дерек да събере храна и одеяла, аз излязох навън и повиках
Лиз.
– Трябва да знам дали можеш да влезеш в таванското помещение – казах аз.
– Аз съм на крачка пред теб. Мога да се кача на покрива, на тавана, дори да вляза в мазето,
ала не толкова успешно.
Разказах ѝ плановете ни относно Дерек.
– Искаш да го придружавам ли? – ухили се тя. – Можем да си играем на дама в прахта. –
Като зърна изражението на лицето ми, тя престана да се усмихва. – Не от това имаш нужда,
нали?
– Тревожа се за него. Не може да се грижи добре за себе си.
– И трябва да използва услугите на охранител полтъргайст?
Кимнах.
– Погрижи се за него заради мен. Моля те.
– Ще го направя.
Следващата стъпка беше да освободим Андрю. Казахме му, че Дерек е решил да си отиде,
защото така щяло да е по-малко опасно за нас. Помъчили сме се да го възпрем, ала той
потънал в гората, където вероятно ще се крие, докато намери начин да излезе от границите
на имота.
Не споделихме с Андрю, че и ние планираме да намерим изход от имението. Той знаеше
само, че се придържаме към неговия план.