Маргарет се появи по време на закуската и ние открихме още едно предимство, ако Дерек
изчезне – заминаването му щеше да ни послужи за оправдание, задето сме толкова угрижени
и тихи.
Бяхме към края, когато на вратата се позвъни. Ние и тримата подскочихме, Саймън
изпусна лъжицата си в купата и тя издрънча.
– Предполагам, че Дерек не би позвънил, а? – усъмних се аз.
– Може и да позвъни – Саймън бутна стола си назад. – Аз ще му отворя.
Знаех какво си мисли той – на какво се надява. Че навън е баща му. Вероятността г-н Бей
да позвъни на вратата, зад която може би държат синовете му, изглеждаше доста далечна,
ала аз го последвах, дори само като извинение да се махна от Андрю и Маргарет.
Бях на вратата, когато Саймън широко я отвори. На прага стоеше Гуен.
– Здравейте, деца – каза тя с напрегната усмивка. В ръцете си държеше кутия. – Никакви
понички вече – научих си урока, – но ви нося великолепни кифлички. Ядете такива неща,
нали?
– Ох, разбира се! – отвърна Саймън.
Саймън отстъпи встрани и направи място да влезе. Хвърли поглед към мен, а въпросът в
очите му бе съвсем ясен: „Какво прави тя тук?“.
– Андрю се мъчеше да се свърже с теб – казах аз.
– Знам. Работа. Знаете как е. – Насилен смях. – Не, предполагам, че не знаете, щастливци
такива. Наслаждавайте се на живота, докато можете, защото да ви призная – и тя се наведе и
зашептя, – животът на възрастните е чисто разочарование. Но сега аз съм тук, готова за
действие. Андрю ми пише в съобщението, че днес тръгваме за Бъфало.
Аз кимнах.
– Страхотно. Значи идвам навреме. Хайде, влизай и да се нахвърляме на кифличките.
Превъзходни са.
* * *
Когато заведохме Гуен в кухнята, аз се опитах да преценя ситуацията по реакциите на
Андрю и Маргарет. И двамата изглеждаха изненадани. За Андрю изненадата беше приятна.
За Маргарет – не толкова. Като че ли не се сърдеше, само бе подразнена от лекомисленото
момичешко поведение на Гуен – ту идва, ту си тръгва, когато ѝ скимне.
Преместиха се във всекидневната стая. Ние тримата се извинихме и ги оставихме.
– Тя лъже – заяви Тори. – Не ми пука колко е чаровна, но никой не пренебрегва десетина
неотложни телефонни обаждания, за да доплава после с кутия кифлички в ръце.
– Ръсел я е изпратил на разузнаване – предположи Саймън. – Намислил е нещо.
– Няма значение – казах аз. – Каквото и да са намислили, ние скоро тръгваме. Дотогава
няма да отделяме очи от нея. Ще изпратя Лиз навън, за да огледа откъде можем да избягаме.
38
Приближавах се към стълбите, когато Саймън ме спря.
– Можеш ли да предадеш нещо на Дерек? – прошепна той. – В стаята ми е.
Качихме се. Той измъкна чантата си от скривалището , извади скицника си, сгъна една
страница на четири и ми я подаде.
– Дай му това. И му кажи, че е добре.
– Добре ли?
Саймън сведе поглед към земята и сви рамене.
– Той ще разбере. – Само след миг отново вдигна очи и се насили да се усмихне. – Хайде
сега да го направим и да се махаме оттук.
Саймън ме придружи до стълбите, които водеха към тавана и покрива.
– Клоуи? Саймън? – Маргарет ни викаше отдолу.
Саймън изруга. Погледна към мен.
– Можеш ли да отидеш ти? – попитах. – Наистина трябва да изпратя Лиз да огледа навън, в
противен случай никога няма да се измъкнем.
Той кимна с глава. Аз се шмугнах в най-близката стая и затворих вратата, а той викна:
– Тук съм!
– Трябва да говоря и с двама ви.
Подпитването на Маргарет литна нагоре по стълбите и се чу ясно на фона на стъпките на
Саймън, които бързешком се спускаха към нея. Аз опрях ухо на вратата, за да чувам.
– Да си виждал Клоуи? – попита тя.
– Ммм, не – отвърна Саймън. – Търсеше спокойно място, за да пише. Провери ли в
зимната градина отзад? Тя обича...
– Ще погледна. Отиди в мазето да помогнеш на Тори и да донесете допълнителни столове
за обяд.
– За обяд ли? Та ние току-що закусихме. И имаме много столове...
– Не, нямаме. Пристигат останалите от групата за последните приготовления. Андрю
отиде на аерогарата да ги посрещне, така че вие, деца, ще ми помогнете за столовете.
– Тори може да...
– Помолих теб, Саймън.
– Добре – съгласи се Саймън, като повиши глас, за да е сигурен, че ще го чуя. – Ще донеса
столове от мазето. Но няма да безпокоя Клоуи. Тези столове са по-големи от нея.
Маргарет го изпрати с думите, че непременно ще слезе, за да го проконтролира.