събудят.
– Той не бива да взема твърде много...
– Направи го.
Затворих очи, за да не разберат, че съм будна. Помъчих се да се огледам, без да въртя
глава, но зърнах само Саймън, а над главата му бе маратонката на Тори.
„Дерек. Къде е...?“
Клепачите ми отново се затвориха.
Микробусът спря. Нахлу студен въздух, в който се усещаха остатъци от отработени газове.
Двигателят избоботи и утихна. Чу се още едно избоботване, сякаш се затвори гаражна врата.
Вятърът изчезна и всичко притъмня. После блесна светлинка.
Саймън окаяно се въргаляше до мен. Воня от повръщано изпълни вътрешността на
микробуса. Надзърнах през миглите си и го видях да седи, подкрепян от Ръсел, който
държеше пластмасова торба на устата му.
– Саймън – гласът ми бе дрезгав.
Той се обърна. Очите му срещнаха моите и той се помъчи да фокусира погледа си.
Устните му се отлепиха една от друга и той изрече безмълвно: „Добре си“, после се наведе
отново над торбата за повръщане.
– Какво му даде? – попита грубо някакъв мъжки глас.
Познавах този глас. Около голата ми ръка се сключиха хладни пръсти. Вдигнах очи. Над
себе си видях лицето на д-р Давидоф.
– Всичко е наред, Клоуи – усмихна се той. – Ти си у дома.
Охранителят ме извози по коридорите в инвалидна количка със завързани ръце и крака.
Тори пътуваше до мен, също завързана, а количката ѝ буташе друг охранител.
– Временна мярка – беше ме уверил д-р Давидоф, когато охранителят ме завърза за стола.
– Не искаме да ти даваме още успокоително, така че това е единствената ни алтернатива,
докато се аклиматизираш.
Д-р Давидоф тръгна между охранителите. Зад тях вървяха Маргарет и Ръсел и разговаряха
с майката на Тори, която не бе казала и дума на дъщеря си, откакто бяхме пристигнали.
– Решихме, че тук е най-добре за тях – говореше Маргарет. – Имат нужда от контрол и
наблюдение, които ние просто не можем да им осигурим.
– Вашето съчувствие и загриженост са трогателни – сподели Даян Енрайт. – А къде бихте
желали да депозираме и настоящото възнаграждение на приемника ви?
Когато Маргарет отговори, почувствах хладина в тона ѝ.
– Имате номера на сметката.
– Няма да си тръгнем, докато не се уверим, че депозитът ни е преведен – пропя Ръсел. – А
ако ви хрумне да не ни платите...
– Убедена съм, че сте взели предпазни мерки срещу подобно развитие на нещата – сухо
отвърна госпожа Енрайт. – Писмо, което да се отвори, в случай че внезапно изчезнем, за да
ни разобличите?
– Не – отвърна Маргарет. – Оставили сме човек, който да чака обаждането ни. Колега,
който има пряка телефонна връзка с Наст Кабал и знае всички подробности на операцията
ни. Сигурна съм, че на г-н Ст. Клауд няма да му хареса.
Д-р Давидоф се изкикоти.
– Заплашвате един Кабал с друг Кабал? Хитро. Но няма да е необходимо. – Добродушието
изчезна от тона му. – Какъвто и интерес да питае г-н Ст. Клауд към организацията ни, това
си остава независима операция, което означава, че ние не оперираме под егидата на неговия
Кабал. Вие сключихте сделка с нас – високо възнаграждение срещу нашите субекти и
разпускане на малката ви група от бунтовници. Спечелихте си възнаграждението и ще си го
получите, без да ви заплашва предателство или насилие.
Той отново ги изгледа.
– Но като се замисля сега за парите, които ви плаща г-н Ст. Клауд, мога да предположа, че
в мига, в който излезете извън стените на безопасното място, което ви осигуряваме, бързо
ще си плюете на петите и ще избягате през девет страни в десетата.
Още щом майката на Тори отведе Маргарет и Ръсел настрана, аз го попитах за Саймън. Не
исках да доставям удоволствие на д-р Давидоф с треперещия си глас, но трябваше да знам.
– Ще те заведа да го видиш, Клоуи – отвърна той със своя снизходителен, изкуствено весел
тон, който познавах до болка.
„Виж колко сме добри с теб – говореше тонът му. – А ти как се отнасяш с нас? Искаме
само да ти помогнем.“ Забих нокти в страничните облегалки на инвалидния си стол.
Д-р Давидоф ни поведе и отвори една врата. Качихме се по рампа и се озовахме в стая за
наблюдение, гледаща към операционна зала. Хвърлих поглед към лъскавата метална
операционна маса и таблите с искрящи инструменти и се хванах за стола още по-здраво.
В стаята имаше една жена. Тя стоеше до стената срещу витрината за наблюдение и аз
забелязах само слабата ѝ ръка и работната престилка.