и скърцане на зъби. Подушвах и онзи сладникав мирис на демон, примесен с вонята на
обгоряла плът, от който ми призляваше на стомаха.
„Концентрирай се!“
Направих го, ала колкото и да се стараех, онова нещо не спираше, не ръмжеше и не
съскаше, не даваше знак, че усеща каквото и да е.
Нечий горещ дъх опари глезените ми. Придърпах колене към себе си и ги прегърнах, като
тежко премигвах и отчаяно се опитвах да различа някаква форма, ала стаята си оставаше
напълно тъмна. После дращенето, шепненето и бърборенето спряха и аз разбрах, че нещото е
точно пред мен.
Остър режещ звук, сякаш се скъса някаква тъкан. После още един – глух звук, който ме
накара да сдържа хленча в гърлото си; аз се сгуших на мястото си, прегърнала здраво
коленете си, вслушвах се в ужасния звук, издаван сякаш от късане на мокър плат, а вътре в
него се долавяше и пукане, сякаш нечии кости пращяха и прещракваха.
Стиснах очи. Освобождавам, освобождавам...
Нещо влажно и студено ме плесна по глезена. Дръпнах крака си назад, дланите ми
политнаха към устата, за да заглушат писъка ми. Скочих на крака, ала нечии ледени пръсти
ме сграбчиха за краката и ме дръпнаха надолу. Държаха ме здраво, нечии ръце се движеха
нагоре по краката ми и се домогваха до мен.
Побеснях, започнах да ритам и да мятам ръце, ала то ме притискаше надолу със
свръхестествена сила, в следващия миг ме възседна, наведе се над мен, обездвижи ме, като
съскаше в лицето ми и го къпеше в болестно сладникавия си дъх. Усетих нещо студено и
влажно на врата си. То ме ближеше, обираше с език кръвта ми.
Мятах юмруци и ритах бясно, представях си как го освобождавам и за миг усетих, че
желязната му хватка се поотпусна. Надигнах се и се претърколих, успях да се освободя,
драснах назад и се ударих в стената.
Скочих на крака и се помъчих да избягам, ала се препънах в стола, който бях съборила
преди. Стегнах се, за да не падна, хукнах назад в очакване всеки миг нещото да се хвърли
върху мен и да ме събори на земята. Ала не стана така и когато се ослушах, долових звук от
стържене по влажна повърхност. Бавно тръгнах заднешком.
Чу се щракане и лампите светнаха; тогава видях охранителя, застанал на четири крака, с
извити крайници... грешка, извити там, където те не би трябвало да се превият. Приличаше
на някое чудовищно насекомо със счупени и изкривени крайници, чиито кости стърчаха
през плата на облеклото му. Главата му бе клюмнала и от нея се носеше същият онзи
стържещ шум – сякаш някой дращеше по мокра повърхност.
Направих крачка встрани и видях какво точно правеше – облизваше кръвта ми от пода.
Бързо отстъпих назад и то обърна глава – обърна я изцяло, плътта на шията му се разпори
цялата и главата му се залюля съвършено свободно. Кървавите му устни се извиха назад, то
оголи зъби и изсъска. После препусна към мен, счупените му и изкълчени крайници се
движеха тъй бързо, сякаш се плъзгаха, а тялото му бе само на сантиметри над пода.
Хукнах към вратата на дрешника. То се понесе със скоростта на светлината и излезе на
пътя ми. Вдигна се на задните си крака, засъска и зафуча.
– Освободи го, дете – прошепна познат глас в ухото ми.
– Тти се върна. – Огледах се, като очаквах да започне да ме удря и да ме ръчка по всякакъв
начин. – Другите...
– Отидоха си и няма да се върнат. Остана само този. Освободи го и край.
– Опитах се.
– А сега и аз съм тук, за да отвличам вниманието, докато ти се опиташ пак.
Между мен и нещото профуча горещ въздух и то отново се вдигна на задните си крака,
проследи с поглед вятъра, а полудемонът се метна покрай нас.
Затворих очи.
– Огърлицата ти – каза тя.
– Прравилно. – Издърпах я и я погледнах, защото не желаех да я сваля.
Нещото отново се извъртя към мен. Полудемонът изрече нещо на чужд език и привлече
вниманието му. Аз оставих огърлицата на един стол недалеч от мен, затворих очи и
заработих по освобождаването му.
Усетих как духът се изплъзва и се зъби. Чух прещракване, ококорих очи, погледът ми
проследи звука до вратата.
– Да, отворена е – каза полудемонът. – Съвсем навреме. Време е да го свършиш.
Като знаех, че вратата е отворена, силите ми се удвоиха, а аз имах нужда от това, и в
следващия миг чух тупване – изпотрошеното тяло на охранителя падна на пода.
– Отлично – каза полудемонът. – А сега издърпай огърлицата си и...
Сякаш се отвори някаква пещ и горещият въздух ме попари с такава сила, че предишните