Младата жена се беше събудила преди няколко минути, но отначало само бе гледала как Смит се движи наоколо, как събира разпръснатите листа и размества саковете и чантите на задните седалки. Предпазливите му движения й подсказаха, че той се стреми да не издава шум, за да не я събуди. Деликатността му беше затрогваща. Когато й се стори, че беше чакала достатъчно, тя се изкашля леко, за да го предупреди, че е вече будна.
Сега той седеше до нея, замислен, опрял лакти на коленете си, с глава, отпусната на дланите. Ярката светлина задълбочаваше сенките под очите му и бръчките по челото. Беше спал малко, ако въобще беше заспивал, но понасяше стоически умората, както грешникът — своето наказание. В очите му, които можеха да излъчват толкова много нежност и симпатия, сега — въпреки изтощението — тлееше недоугаснал пламък. Той не си позволяваше да се отпусне, да отдъхне, макар че все още съумяваше да обуздава подтика към отмъщение.
Рейчъл се надигна и завъртя глава, както правеха атлетите преди старта, за да намали напрежението в ставите си. Зърна някакъв проблясък навън през люка, после се заредиха още пробягващи светлинки и тя се досети, че самолетът беше започнал да се снишава.
— Какви са последните новини от тактическото поделение? — попита тя.
— Очаквам връзка с Люсил от Лос Анджелис. Но зная, че вече са открили къщата на Бети Ъндъруд и сега са там, направили са засада.
Рейчъл рязко се наведе напред. Малко оставаше да си сблъскат челата.
— Тя е вътре в къщата? Те сигурни ли са в това?
— Тя е там, но при нея има още някой.
Рейчъл долови колебанието в тона му. Може би за пръв път виждаше Логан Смит толкова смутен.
— Поканила е някакъв мъж в леглото си. От тактическата група съобщиха, че двамата били… доста разпалени. — Смит я изгледа с недоумение: — Имаш ли представа кой може да е?
Рейчъл поклати глава.
— Тук нещо не ми вдъхва доверие. Говоря за този любовник, появил се така неочаквано. Не забравяй, че Бети би трябвало още да е изплашена от смъртта на Моли. Пък и Коупланд й се обаждаше най-редовно. Той беше… как да го кажа… донякъде вманиачен на тема проверки и контрол. Според мен, той неминуемо щеше да се усъмни, ако беше надушил, че Бети се опитва да го лъже и да му изневерява. Освен това със сигурност мога да потвърдя, че тя с нетърпение очакваше деня, когато отново щяха да се съберат със Стивън.
Пилотът включи хидравликата за спускането на трите колесника.
— Както и да е — примирено измърмори Смит. — Засега знаем само, че тя е там и че има някой до нея.
Когато самолетът се приземи, Рейчъл още не беше напуснала дамската тоалетна. За да се задържи, при първия тласък тя се хвана за металната скоба над мивката. Младата жена беше напълно готова за слизане, със сака в ръка, когато двигателите замлъкнаха.
Долу на пистата ги очакваше директорът на клона на ФБР във Финикс. На двадесет метра за него се виждаше колата, която той беше докарал, за да я предостави на неочакваните си гости от Атланта. Той поздрави сърдечно Смит, но Рейчъл не пропусна да забележи, че зад вежливото поведение той се опитваше да прикрие огорчението си. За шефовете на ФБР Финикс не беше тайна, че на тяхната територия се разиграваше нещо сериозно, но те не бяха сред поканените.
Смит не представи Рейчъл на непознатия, а само й даде знак с ръка да се погрижи за багажа. Смит още разговаряше с колегата от Финикс, когато тя реши, че нищо не й пречи да пообиколи наоколо, колкото да се раздвижи след продължителния полет. След това намести нещата на Смит в багажника на колата, остави до тях своя сак и се приближи към двамата мъже.
— Бързо се справи с товаренето — отбеляза Смит, щом се настани зад волана.
— Колегите от тактическото ще проникнат ли в къщата, за да измъкнат Бети Ъндъруд оттам?
— Мисля, че това не се предвижда в плановете им. Защо питаш?
— Нещо тази ситуация не ми харесва. Тя не би трябвало да е в леглото с любовник…
— Искаш да я заловят на местопрестъплението? Да я уличат в изневяра?
— Не. Искам само едно — Бети да оцелее.
— Отрядът на тактическото поделение е съставен само от доказани професионалисти. Всеки, който се опита да проникне в къщата, ще трябва да се справи първо с тях, така че предложението ти не се приема.
Думите й се изплъзнаха сякаш неволно от устата й, преди да успее да ги спре:
— Като че ли ми се иска той да се опита да проникне в тази охранявана крепост…