— Мога да се свържа с полицията в Балтимор — промърмори Смит. — Само за тридесет минути техният отряд за бързо реагиране ще направи засадата. Лошото е, че днес е неделя. Канцелариите са празни. Шансовете са по-големи, когато помещенията и коридорите са пълни с хора. Тогава полицейският отряд може да остане незабелязан. По-добре ти да се заемеш с това, Рейчъл.
Тя усети как ръцете й изстинаха. Пластмасовата чашка се изхлузи от вкочанените й пръсти и се изтърколи върху мокета. Смит се настани на съседното място, свали сакото си и я наметна с него. Рейчъл се сви и потръпна. Дори не помисли да се отдръпне, когато ръцете му я притиснаха към себе си. Ръката му остана върху раменете й. Младата жена се заслуша в силните, ритмични удари на сърцето му. Нещо забуча в ушите й, но тя не можа да осъзнае, че това е от силния прилив на кръв в главата й.
Рейчъл разбра, че няма право да настоява Логан да повика на помощ специалния отряд. Това си беше тяхна работа, на тримата. И точно те тримата трябваше да си я свършат докрай — тя, Смит и убиеца на Моли, на когото — според предвиждането на Смит — му оставаше да грабне и да достави още една пратка. Последната.
Смит предварително се бе погрижил да прехвърлят колата му от базата на ВВС „Андрюс“ до охраняемия паркинг на летището „Балтимор Вашингтон Интернешънъл“. Уговорката беше да скрият ключовете за колата в ауспуха. Рейчъл радостно кимна, когато надникна в багажника — именно за такъв арсенал преди всяка акция бе мечтала откакто бе постъпила във Форт Белвоар.
Той измъкна от багажника две противокуршумни жилетки „Кевлар“.
— Първо облечи това. А после ще избереш останалите дрехи по твой вкус.
Рейчъл се сгуши на задната седалка и смъкна полото си. Закопча жилетката направо върху сутиена си и отново облече полото. За съжаление, то се оказа по-късо от нея.
Смит я чакаше до багажника, с издути като на бодигард гърди. Рейчъл набързо огледа още веднъж багажника и избра един деветмилиметров автомат „Хеклер и Кох“. Напъха в джобовете на якето си още три допълнителни пълнителя, а около талията си опаса колан с гранати със сълзотворен газ. Смит я огледа внимателно, но й спести забележките. Самият той предпочете любимия си „Мозберг“ и се запаси с достатъчно пълнители. Не забрави и двата чифта гранати.
В неделя сутрин движението по улиците е много по-натоварено, така че те успяха доста бързо да излязат на широката и права Паркуей. Заобиколиха централната зона на града, после поеха по Магистрала I-95, накрая се прехвърлиха на Маккомас и продължиха направо към „Нортуест Харбър“.
Рейчъл погледна през прозореца. Сега, на дневна светлина пейзажът й се видя съвсем различен, дори делнично скучен. Пристанищните складове, плътно наблъскани един до друг, този път й се сториха като изтощени след десетия рунд боксьори, подпиращи се един на друг. Рампите бяха опустели, а високите метални врати — до една, плътно залостени. Внушителни камиони, наблъскани догоре с отпадъци, бяха паркирани до редицата от торби на зелени и оранжеви ивици. Сметта от тях, която не бяха успели да натоварят на камионите, беше оставена за смяната в понеделник. Вятърът, по-силен в тесните прорези между неподвижните туловища на камионите, неуморно развяваше по-дребните отпадъци.
Смит рязко намали скоростта, защото неравен паваж замени асфалта. Рейчъл политна, но веднага се изправи и спусна десния прозорец, за да огледа внимателно всеки камион и всяка товарна рампа. Ако някъде се мернеше дори една човешка сянка, това щеше да бъде за нея сигнал, че някой е решил да ги причака. Слънцето обаче си правеше шеги с нея, защото осветените участъци се редуваха много бързо със сенките и тя трябваше напрегнато да се взира.
— Ето, там е — промърмори Смит.
Рейчъл вдигна очи към шестетажния склад. С ръждясалите си панти на вратите и високите мътни прозорци той й напомни за склада, в който Чарли Дън се бе сражавал и загинал.
Над заключената врата беше изписано с едри, полуизтрити черни букви:
СКЛАДОВЕ НА КОМПАНИЯТА „МАКХЕНРИ“
Смит не натисна спирачките. Колата подмина вратата. Рейчъл разбра, че той беше решил да обиколят притихналия склад от четирите страни. Тя се озърна през задното стъкло, но не забеляза нищо подозрително.
— Снабден е с електронна система за блокиране на вратите — отбеляза тя.
— Да, известно ми е. Имаме кода за деактивиране.
Заедно с чертежите на склада, Люсил му бе изпратила всички кодове за електронното блокиране на външните врати, както и паролите за блокиране на вътрешната алармена система.