На отсрещната страна на басейна се виждаха внушителни дървета, засадени в полукръг. Мястото беше закътано, встрани от оживените алеи, и рядко посещавано от туристи. Ето там, до пейката до басейна се показа женска фигура в елегантен костюм, с наведена глава. Тя ровеше в дребния чакъл, с който беше настлана пътеката около басейна с върха на обувката си. Жената беше съвсем на открито — чудесна мишена за снайперист.
В съзнанието на Рейчъл като моментен стопкадър изплува образът на Логан Смит в мига, в който куршумът го застигна отзад. В движение, тя дръпна ципа и бръкна в джоба, но реши да не изважда револвера. Когато видя, че Памела Естърхаус вдигна глава към нея, измъкна служебната си карта и я стисна пред гърдите си. До ръба на басейна оставаха броени метри.
Задъхана, с дробове, изнемогващи от недостиг на кислород, Рейчъл най-после стигна до пейката, без да откъсва очи от чакащата я жена. Нямаше и помен от шикозната елегантност на високопоставената дама. Изисканият й костюм висеше като на закачалка. Сълзите бяха размазали грима й. Тя вдигна зачервените си очи и измери Рейчъл от глава до пети. Обаче нещо необяснимо в погледа й накара Рейчъл да застане нащрек.
Памела Естърхаус взе служебната карта на Рейчъл и внимателно я разгледа.
— Да, това обяснява защо размахвате този револвер пред лицето ми — промърмори тя. — Обяснява също много други загадки. Наистина се справяте много добре.
— Госпожо Естърхаус, нека да се отдалечим малко по-нататък, към онези дървета. Тук, на открито, сте изложена на опасност.
— За каква опасност става дума, следовател Колинс?
— Моля ви, госпожо!
— Не. Първо ми обяснете за какво е цялото това дебнене и какво общо има със смъртта на съпруга ми. Или с убийството, ако така предпочитате.
— Вашият съпруг ми разкри името на убиеца. Трябва да хвърля един поглед на бележника ви с телефоните.
— Какво?
— Той ми спомена още, че винаги носите със себе си малък бележник с телефонни номера и адреси. Кожен бележник, май че така каза. Дайте ми го и аз ще ви обясня какво имам предвид.
Памела Естърхаус се поколеба, но бръкна в дамската си чанта, която бе оставила на пейката. Бележникът наистина беше кожен — изящна изработка, от „Хермес“. Рейчъл набързо прелисти страничките. Имената бяха изписани с четлив, изящен почерк. Очите на Рейчъл засмъдяха от взиране.
— Следовател Колинс, моля ви, ще бъдете ли така любезна да ми покажете дланите си? И на двете ръце.
Имаше нещо неприятно, нещо смрадливо в този глас — напомнящ тежкото ухание на лилии, нахвърляни върху труп в незатворен ковчег — престорено благ, като на нехаен минувач, предлагащ шоколадче на просещо дете. Но въпреки това Рейчъл се подчини. Бележникът с телефонните номера се изплъзна от пръстите й.
Памела Естърхаус се наведе, грабна го и веднага се дръпна настрани.
— Убий я! — заповяда тя.
Рейчъл светкавично се обърна. Той беше точно зад гърба й — висок, с черна, леко къдрава коса. На фланелата му се виждаше емблемата на „Червенокожите“. Искаше й се да може да види очите му, скрити зад тъмни очила. Ръката му беше насочила към гърдите й колт 22-ри калибър.
— А сега ви моля да извадите револвера си. Излишно е да ви обяснявам как точно трябва да го направите.
С палеца и показалеца на лявата си ръка Рейчъл изтегли булдога от джоба си и го пусна на пътеката.
— Застреляй я! — повтори Памела Естърхаус, този път по-истерично.
— Тя те притеснява, така ли? — небрежно подхвърли Инженера. — Е, и мен ме притеснява, не мога да го отрека. Знаеш ли, Памела, че тя вече те беше набелязала?
Памела се обърна към него.
— Какво? Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
Инженера заговори, без да откъсва очи от Рейчъл:
— Защо, според теб, й трябваше твоят бележник? Не търсеше някакво име там, нали, Рейчъл? Защото съдията не ти е споменал такова. Иначе веднага щеше да се втурнеш по следите ми. Помисли малко, Памела. Тя е искала само да сравни почерка ти, да провери дали съвпада с почерка от страниците, които е получила от Саймън. Познах ли, госпожице Колинс?
Рейчъл погледна към Памела Естърхаус, чието лице се сгърчи в гневна гримаса.
— Е? Съвпадат ли почерците?
— Да — сухо изрече Рейчъл.
— Успяхте ли да прочетете документите?
— По-голяма част от тях.
— Какво узнахте, Рейчъл?