„Не, това не са специални патрони…“
За щастие, преди срещата с Памела Естърхаус пред сградата на Конгреса, Рейчъл бе сменила патроните в барабана на револвера. Ако Инженера беше изстрелял срещу нея откос от специално обработени патрони, те щяха да я разкъсат безпощадно, като шрапнели.
Рейчъл се вкопчи в ръба на каменната облицовка на басейна, с отчаяно усилие се надигна от водата и се отпусна на плочите. Сепна я бумтенето на ротора на хеликоптера. Изправи се, олюлявайки се, и тогава видя трите фигури в черно, насочили автомати към нея. Единият агент й даде знак с дулото на автомата си да залегне на тревата, веднага се метна отгоре й и я закри с тялото си. Останалите двама коленичиха и насочиха цевите на смъртоносните си оръжия към дърветата.
— Ранена ли си?
Рейчъл отвори уста, за да отговори, но тя бе пълна със стръкчета трева.
— Не ме улучи. Позволи ми да стана!
Не й разрешиха, защото и тримата бяха залегнали в очакване. Тя чу зад гърба си трополене на ботуши и викове. Пристигаше подкрепление.
— Зоната е чиста! — изкрещя властен глас.
Едва тогава тежестта се свлече от плещите й. Нечия ръка в черна ръкавица й помогна да се изправи. На сантиметри пред лицето й се изпречи якият врат на охраняващия агент. Тя го изпревари и се взря в лицето му, но зърна само очите в прорезите на черната маска.
Агентът махна с ръка към хеликоптера, увиснал над върховете на дърветата на тридесетина метра над тях.
— Готова ли си?
— Ще го пипнете ли? Избяга натам…
— Ще го открием. Обявено е общонационално издирване. Не всеки бандит получава привилегията за тревога с код единица. Няма начин да се измъкне.
Рейчъл се вгледа в напрегнатите му зеници.
— Не го познавате!
— И той не ни познава.
Рейчъл обърна глава. На няколко метра встрани лежеше Памела Естърхаус. Рейчъл се сепна и се спря тъй рязко, че агентът зад нея едва не я блъсна.
— Нищо не можем да сторим.
Рейчъл се наведе и притича към приземилия се хеликоптер. Един мъж от екипажа й протегна ръка и й помогна да се качи в кабината. Закопча й колана и я загърна с одеяло. Рейчъл усети как съдържанието на стомаха й се надига към гърлото едновременно с устремното издигане на хеликоптера.
От височината се виждаха като на длан черните фигурки на маскираните мъже, разпръснати навред из парка. Всички изходи бяха блокирани от колите на отряда за бързо реагиране. Рейчъл вдигна ръка към тавана на кабината и придърпа слушалките. Нагласи ги на ушите си и се заслуша в оживения радиообмен. Още го търсеха. Минутите се изнизваха в мъчително очакване, ала от Инженера нямаше и следа. В гърдите й неумолимо пропълзя кошмарното усещане за поражение и пустота.
Рейчъл се обърна към агента на задната седалка — оказа се същият мъжага, който я бе прикрил с тялото си долу на тревата. Той отмести слушалките от главата си.
— Трябва ми полиетиленов плик за веществени доказателства — извика Рейчъл.
Агентът измъкна малък сак изпод седалката и извади от него полиетиленов плик. Подаде го на Рейчъл и тя постави в него листата, които бе получила от Саймън Естърхаус. Мастилото се бе размазало по измокрените страници, но тя не се обезпокои — онези магьосници от лабораториите на ФБР ще възстановят всяка буква. Не се съмняваше, че завещанието на съдията ще бъде съхранено.
На хеликоптерната площадка на покрива на сградата на ФБР я очакваше медицински отряд. Агентите от специалния отряд за бързо реагиране, охраняващи площадката, разблъскаха санитарите, за да помогнат на Рейчъл да слезе и веднага я поведоха по стъпалата два етажа надолу. Тя се озова в просторна зала, а след нея в обширно помещение, обзаведено по-луксозно дори от апартаментите в най-скъпите хотели.
— Банята е там — посочи агентът надясно. — Дрехите са в този гардероб. Ще намерите нещо подходящо за вашия размер. — Той я огледа изпитателно: — Сигурна ли сте, че не ви е нужен лекар?
— Искам само да ми съобщите веднага щом го заловите. Или след като се убедите, че е мъртъв.
— Лично аз ще ви съобщя. Но сега трябва да побързате, защото директорът вече е изгубил търпение. От половин час очаква да се срещне с вас.