— Откъде е разбрал, че съм негов тип?
Агентът се ухили.
— След всичко, което съм чувал за вас, не изгарям от желание да останем насаме.
— Ще отнесете ли тези листа в лабораторията?
— Лично аз ще ги предам.
Рейчъл се втурна в банята и започна да смъква мокрите дрехи, още преди да е чула бравата да изщрака зад гърба й. Водата беше гореща, парата — гъста, а сапунът и шампоанът — от най-скъпите. Не й се искаше да излезе изпод душа, но нетърпението, което я изгаряше, я принуди най-после да спре струята.
Загърната в плътна хавлия, тя пристъпи към гардероба. Намери вътре камуфлажни комбинезони, мъжки и дамски фланелки, дори бельо, както и маратонки от различни размери. Щом се облече, Рейчъл се върна в банята и без да затваря вратата зад себе си, се зае да подсуши косата си.
На дългата маса в предното помещение, обзаведено като всекидневна, съгледа четири телефонни апарата. Веднага щом се отпусна в удобния фотьойл, тя набра номера в Лос Анджелис.
— До мен достигна слухът, че са те настанили в директорския кабинет — бяха първите думи на Люсил.
— Там ли съм попаднала?! — удиви се Рейчъл.
— Големият шеф го използва само по време на кризисни ситуации, и то когато обстоятелствата не му позволяват да напуска сградата.
— Не мога да отрека, че кабинетът е много удобен. Имаш ли някакви новини?
— Онова копеле е изчезнало като привидение. Никакви следи от него, но колегите продължават да го издирват, без да пестят усилия.
— О, Люсил, ще се скрие вдън земя…
— Не, няма да успее. Директорът на ФБР вече е уведомил президента, който, както трябваше да се очаква, е доста изненадан. Дори шокиран… Чух още, че специалните служби са вдигнати по тревога. От Белия дом са предупредили шефовете на ЦРУ да се подготвят за най-лошото. Очаква се да разпердушинят „Уандърленд Тойс“. Дори и да се опита да се измъкне, Инженера няма да стигне далече. Имаме почерка му, снимките му, цялото му досие.
Рейчъл се замисли за казаното от Люсил. След няколко секунди внезапно смени темата:
— Какво става с Логан?
Гласът на Люсил веднага омекна.
— По всичко изглежда, че ще се възстанови. Бил е на крачка от смъртта, но след операцията е започнал да се подобрява. Според лекарите, сега се нуждаел само от почивка.
Очите на Рейчъл се навлажниха и тя извърна глава.
— Толкова се радвам…
— Трябва да прекъсвам, скъпа. Вече сме към края на проклетото преследване.
Рейчъл се сепна.
— Но аз си мислех, че…
— О, да, как можах да забравя да те предупредя! Излетяхме от Лос Анджелис преди няколко часа. Да се надяваме, че ще се възстановиш напълно, преди да кацнем. Малко остава да се срещнем, Рейчъл. Така се радвам, че най-после ще мога да ти стисна ръката. И въобще…
Рейчъл задържа слушалката в ръката си дълго след като Люсил беше прекъснала връзката. Още я стискаше, когато на вратата се почука.
Мъжът, който се появи на прага, изглеждаше обезпокоен — като че ли пред него се беше изпречило рядко, екзотично животно и той не знаеше какво може да очаква от него. Беше облечен във великолепен сив костюм. Само вратовръзката му струваше цяло състояние, а обувките му бяха лъснати до блясък — почти като плътно пригладената му назад черна коса.
— Вие трябва да сте Рейчъл Колинс? — Встъпителните му думи издаваха любопитство. — Аз съм Чарлс Скинър — директорът на ФБР.
— Да, сър.
Предпазливо си стиснаха ръцете.
— Казаха ми, че сте добре. Някакви травми?
— Нищо сериозно, сър.
Скинър приседна на гърба на дивана, кръстосал ръце на гърдите си.
— Още не сме го спипали. Говоря за мъжа с прякор Инженера. Един от членовете на специалния отряд за бързо реагиране спомена, че според вас едва ли ще успеем да го настигнем.
— Много е добър. Може би най-добрият в професията. Сега съм убедена, че идеята за срещата край малкия басейн не е била на Памела Естърхаус. Сигурно е успял да й внуши да уреди тази среща точно там. Което означава, че предварително си е подготвил пътя за отстъпление, в случай че нещо се обърка. Той винаги мисли поне с дванадесет хода напред, както казват шахматистите. Не оставя нищо на сляпата случайност.
— Разговаряхте ли с Люсил Паркър?
— Да, сър. След броени минути самолетът й ще кацне във Вашингтон.
Скинър се опита да изглежда по-властен, но опитът му не беше от най-сполучливите.