Все пак Инженера беше принуден да признае, че Моли беше оставила след себе си истинска главоблъсканица. Колко умело успя да го заблуди, че онези хапчета били против мигрената й! И колко наивно беше постъпил той, като не бе проверил какво всъщност беше лекарството! Достатъчно беше само да потърси кода, щампиран на опаковката, във фармацевтичния наръчник.
Беше убеден, че Моли е пожелала да умре, за да го заблуди и да скрие от него информацията, която му беше необходима. Но на практика именно опитите й да опази тайната си го бяха подтикнали да замине за Форт Белвоар, за да открие грижливо скритата метална кутия.
Той още веднъж посегна към пурата и разгърна листата с бележките на майор Моли Смит. В тях Стивън Коупланд беше означен като господин X, а съучастничката му, прелестната Бет Ъндъруд — като госпожица Y. Инженера лесно си спомни имената им. Този, който му беше възложил задачата, веднъж ги споменал — в деня, когато Инженера бе приел поръчката и бе попитал кои са най-подозрителните субекти, замесени в историята. Тогава тези имена бяха мимоходом споменати, като двамата мъже не им бяха отдали особено значение. Възлагателят бе махнал с ръка, успокоявайки Инженера, че е пълна глупост да се очаква именно Коупланд и Ъндъруд да се окажат в дъното на аферата. Доста по-късно пролича, че е била допусната сериозна грешка, ала тогава вече нищо не можеше да се направи. Моли ги бе взела под крилото си като важни свидетели.
Инженера прочете внимателно записките на Моли и мълчаливо я поздрави за прецизното отсяване на истината от лъжливите следи, лекомислените догадки и глупавите внушения. Дори може да се каже, че е била прекалено умна… Докато препрочиташе страниците, той се запита дали е записала всичко, до което е успяла да се добере. Ето например истинските имена на Коупланд и Ъндъруд не се споменаваха никъде в записките й. Както и местата, където се укриваха. Което всъщност беше най-важното на сегашния етап.
„Доста благоразумна се оказа ти, Моли…“
Но и с това затруднение той можеше да се справи. Наистина, ще му отнеме малко време, с което ще се вдигне за кратко кръвното налягане на възложителя, но нали в края на краищата всичко щеше да бъде наред?
Протегна ръка към телефона през гъстия дим, без да отделя поглед от визитната картичка на толкова полезния д-р Уайсбърг.
Когато вестта за неочакваната смърт на майор Моли Смит беше разпространена от медиите, Бети Ъндъруд спеше в къщата в Кеърфрий, щата Аризона.
А в Кармел Рейчъл Колинс се мяташе неспокойно в завивките си, легнала на мекия диван. Отблясъкът на тлеещите въглени в камината озаряваше с великолепен златист загар лицето й, сякаш се опитваше да прогони мрачните демони, обсебили съня й.
Само Стивън Коупланд в Атланта, вече станал от леглото и приключил със сутрешното бръснене, би могъл да хване най-ранната сутрешна емисия — заради разликата в часовите зони. Но за съжаление точно в този час той излизаше от хотела, придружен от една жена агент по недвижими имоти — която бързаше да му покаже един особено привлекателен обект.
8.
Принуден да изчака началото на срещата, израелският министър-председател седеше в салона за високопоставени гости, преструвайки се, че слуша внимателно безобидното бърборене на първата дама.
В Овалния кабинет беше включена конферентната линия — по нея звучеше поредното, изпълнено с надути фрази изявление на говорителя на Камарата на представителите относно наложените ограничения в правителствените разходи, с оглед предстоящите корекции на предвидените в бюджета на страната дотации за фермерите. Президентът го слушаше с половин ухо, като използваше всяка възможност, за да хвърли бегъл поглед на шестте страници, оставени на бюрото му.
Когато най-после изчете всичко, той погледна към Саймън Естърхаус, наведе се напред и понечи да изключи бутона на интеркома.
— Франк, запомних всичко по-важно от твоя доклад — хладнокръвно излъга той. — Но сега очаквам разговор с Москва. Ще се чуем отново след тридесет минути — обеща президентът и натисна бутона.