Инструкторите в школата в Куонтико забелязаха необикновените способности на младежа и го посъветваха да постъпи в Криминалния отдел към ФБР. Логан прекара две години в Централата на Бюрото, в масивната сграда на Пенсилвания авеню, използван като дясна ръка на заместник-директора, което доста спомогна за възхода му. Тогава се случи онзи трагичен инцидент с опита за отвличане на самолет на международното летище в Балтимор. Смит беше сред първите, пристигнали на пистата, изпреварил дори специалния отряд. Шефът на отряда нямаше право да се разпорежда в терени, които са федерална собственост, затова Логан Смит грабна първия снайпер, попаднал пред очите му, прицели се и простреля гумата на колесника под носа на самолета. След четиричасова обсада, след дълги и мъчителни преговори с похитителите, агентите на ФБР превзеха самолета и измъкнаха отвътре изплашения счетоводител, който беше задигнал половин милион долара от сметката на шефа си и отчаяно се опитваше да напусне страната.
Агентите, довели преговорите до успешен край, привлякоха вниманието на медиите, но героят на деня беше Логан Смит. Той започна бързо да се издига в служебната йерархия, като се специализира в изкуството да овладява кризисни ситуации, при които се изискваше пълна мобилизация на всички умствени и физически сили. През следващите седем години му се наложи да преследва десетки престъпници от най-различен калибър. Логан вече сам не помнеше колко пъти беше кръстосал страната от Източното до Западното крайбрежие. Точно на тридесетия си рожден ден обаче, при поредната засада в Питсбърг, един куршум го улучи в гърдите и тогава за първи път се замисли за преходността на живота.
След раняването го повишиха с още един чин, връчиха му медал и го прехвърлиха към ЦРУ, в контраразузнаването.
Сега задачата на Логан Смит беше да залавя чужди шпиони. Предпочитаното средство срещу противниците вече не бяха пистолета и белезниците, а неколцината доверени лица в Министерството на финансите, по-специално — в управлението за държавни приходи. Той се зае да изучи всички съмнителни случаи още от 1919 година, когато е било учредено това управление. Особено интересни за него бяха разследванията срещу нацистките агенти през войната, а след нея — борбата с агентите на КГБ и с местните врагове като ку-клукс-клан и Бялата гвардия. В повечето от случаите решаващата роля при разкриването на престъпниците изиграваха документните улики, най-често банкови книжа.
„Тръгни по следите на парите“ — това правило беше станало ръководно в дейността на Логан Смит. Защо някой държавен служител внезапно се сдобива с луксозен ягуар? Защо решава да прехвърли децата си от скромната общинска гимназия в скъп частен колеж? Защо плаща огромна сума в брой за великолепно имение в околностите на столицата? Откъде има пари съпругата му да пазарува само в скъпите бутици на Неймън-Маркъс, а не в масово предпочитаните супермаркети на Мейсис, където за абонаментни покупки смъкват цените с 10 процента? И кой може да си позволи разходки посред зима до Карибските острови, в първокласни салони на чартърни самолети, до най-луксозните курорти на островите?
Логан упорито търсеше следите на парите, като се възползваше от слабостите и алчността на лицата, за които охолството винаги беше по-важно от всичко останало. С годините той разбираше все по-добре, че макар хората да бяха способни на удивителни по сложността си планове за ограбване на фирмите, в които работят, при най-строга тайна и безупречно алиби, накрая често се изкушават и допускат детински, банални грешки. Които понякога се оказват фатални. Например, да се полакомят и да си купят златен „Ролекс“. На няколко пъти му се наложи да работи в един отряд със сестра си Моли, когато трябваше да се разследват крадци с пагони…
„Не, сега не трябва да мисля за това.“
С усилие на волята той отново се взря в екрана на компютъра. Люсил му изпращаше по електронната поща последните резултати от паралелните разследвания на вашингтонската полиция и на Военната прокуратура. За съжаление, всички сведения можеха да се резюмират с две думи: нищо ново. Но поне най-после разполагаше с копие от официалния доклад след аутопсията.