— След десет минути.
Смит набързо взе един душ и се избърса. Костюмът му, необличан от месеци, се оказа малко възширок, но нямаше време за колебание — агентът го чакаше в коридора.
Логан Смит не посещаваше за пръв път Белия дом — вече се бе срещал с президента два пъти, така че сега не изпитваше страхопочитанието, присъщо на групите от туристи и ученици, всекидневно обхождащи разрешените за посещения салони. Ако човек се огледаше по-внимателно, щеше да забележи тук-там следи от износване — оредели ресни по краищата на килимите, ожулена боя по корнизите и фризовете. Както навсякъде във Вашингтон, и в Белия дом имаха проблем с плъховете. Една от предишните първи дами, Барбара Буш, веднъж се натъкнала на плъх, удавен във ваната.
За изненада на Смит, агентът не го поведе към Овалния кабинет през тържествената зала, а го покани да го последва в асансьора, макар че трябваше да стигнат само до втория етаж, където бяха апартаментите на президента и първата дама. Смит и агентът се озоваха в библиотеката, в непосредствена близост до спалнята на президента. Помещението беше приятно затоплено, облицовано с ламперия от кленово дърво, пропито с аромата на стара кожа и пергамент. Всички мебели бяха доста стари, от Нова Англия, удобни, макар и леко поизносени. Президентът, само по тъмносиня жилетка, риза и светлокафяви панталони, приличаше повече на средно заможен джентълмен от Средния Запад.
— Здравей, Логан. Много съжалявам за тежката загуба.
— Благодаря ви, господин президент.
Президентът му подаде един плик, затворен, но незапечатан.
— Искам да науча мнението ти за това, което е вътре. Прочети го.
В плика Логан намери документ, само от една страница, относно формалностите около погребението на Моли, описани от командира на церемониалната военна част във Форт Майер, Арлингтън, към Трета пехотна дивизия, известна като „Старата гвардия“, уреждаща погребенията на геройски загиналите офицери.
— Ако се появят някакви проблеми или ако поискаш да направиш още нещо за нея, само ми се обади и всичко ще бъде уредено.
Смит сгъна листа и отново го постави в плика.
— Не, сър, всичко е предвидено точно така, както тя би пожелала.
Той усети върху лицето си напрегнатия, изпитателен поглед на президента.
— Съжалявам, че нарушавам траура ти, Логан, но има още неща, свързани с Моли, които трябва да узнаеш.
— Слушам, сър.
Президентът прокара ръка през косата си.
— За бога, просто не знам откъде да започна.
— Ако се отнася до причината, поради която сестра ми е била убита, моля ви, сър, кажете ми го направо, без заобикалки.
Президентът нервно потри ръце, като човек, току-що прибрал се от студа в топла стая и веднага приближил се към огъня, пламтящ в камината.
— Нека да започнем с това, в което сме напълно сигурни.
Докато го слушаше, Логан Смит си помисли, че президентът подбираше изразите си много грижливо. Нищо чудно дори да ги бе изрепетирал два-три пъти. Но Логан нямаше откъде да знае, че по-голямата част от това изказване президентът дължеше на съдията Саймън Естърхаус.
— Така че, скоро ще разкрием цялата истина около това ужасно престъпление. Знаеш, че когато се заема с нещо, винаги го довеждам до успешен край. — Президентът окуражаващо потупа Логан по рамото. — Сега трябва да се разделим, но ще оставя Саймън да ти прави компания. Той има грижата да те запознае с останалото.
— Слушам, сър — чинно отвърна Смит.
Президентът излезе от помещението и го остави сам.
Като че ли едва сега сетивата на Логан се пробудиха и той си спомни блясъка на обувките на президента, потъващи в дебелия килим, уханието на одеколона му, тихото прещракване на бравата на вратата, внезапното смаляване на помещението в мига, в който остана сам в него.
— Аз съм Саймън Естърхаус. Моля ви, приемете моите съболезнования.
Логан Смит го изгледа предпазливо. Мъжът пред него беше широкоплещест, но без излишни килограми. Очевидно костюмът му бе ушит по поръчка, защото му стоеше чудесно. Одеколонът му не беше като този на президента — вместо уханието на лавандула от Естърхаус се разнасяше някакъв по-фин аромат, макар че не успя да го разпознае.