— Офицер Колинс, как се озовахте в онзи коридор? При това, без да ви придружава някой от нашите служители?
Говореше с южняшки акцент, като изискан джентълмен, очакващ някоя елегантна лейди да го помоли за помощ. Но дори прекалено вежливият му тон не успя да прикрие подозрителните нотки в гласа му.
Рейчъл му разказа какво се бе случило от момента, когато носачът, Чарлс, я бе повел към писалището на Стюарт, до сядането й на столчето пред бара. Докато изреждаше събитията, тя на няколко пъти беше погледнала за съдействие към лежащия на дивана Стюарт, който кимаше одобрително, без да сваля кърпата от носа и устата си.
— Толкова се изплаших да не би да има някакъв проблем около материала, оставен на съхранение от майор Смит, че веднага й позвъних във Форт Белвоар — с тези думи Рейчъл завърши разказа си.
— Да, тя наистина се обади по телефона — неочаквано се намеси Стюарт, смъкнал кърпата от лицето си.
На Рейчъл й се прииска да го разцелува. Очевидно, съзнанието му още беше замъглено от шока. В противен случай би си припомнил, че само й беше обяснил къде да намери кабините с телефонните автомати, но не беше видял Рейчъл да се обажда от някоя от тях.
Тя побърза да се възползва от колебанието, обзело Джеб Пърсъл, след като Стюарт беше потвърдил алибито й:
— Заповедта на майор Смит е ясна и недвусмислена — незабавно да отнеса документите от хотелския сейф в кабинета й във Форт Белвоар.
Рейчъл наблегна на думата „незабавно“, защото беше уверена, че Джеб Пърсъл ще разбере положението й — длъжна е да изпълни заповедта на своя командир.
— След разговора с майор Смит аз седнах на бара, за да изпия чаша минерална вода — продължи тя. — После се върнах при господин Стюарт, но точно в този момент той внезапно скочи от стола си и се затича по коридора. Аз се смутих, не разбрах какво се е случило, и без да се замислям, го последвах… Но не успях да го настигна и да го попитам какво става… Останалото ви е известно.
— Джоунс е имал късмет, че сте пристигнала там, скъпа. Ако е бил сам, Стюарт надали би успял да измъкне тялото му от трезора.
Рейчъл и Джеб Пърсъл едновременно извърнаха погледи към сестрата, която се наведе над главата на Джоунс, за да смени окървавения тампон. Рейчъл побърза да вземе думата, за да изпревари Пърсъл:
— Разбрахте ли защо се е задействала алармената сигнализация? Не видях никакъв дим в трезора.
— Тъкмо това е най-озадачаващото — призна Пърсъл замислено, сякаш говореше на себе си. — Нямам представа защо се е задействала.
Джеб Пърсъл я изгледа напрегнато, с вид на човек, който знае, че лицето срещу него знае нещо, но е решило да го крие докрай. Рейчъл потръпна и се обърна с лице към прозореца. В дъното на застланата с дребен чакъл алея се появи някакъв автомобил с мигащи светлини.
— Линейката пристигна — обяви сестрата. — По-добре да бяха дошли по-рано да поемат ранения, вместо да обръщат толкова внимание на прожекторите и сирената.
— Офицер Колинс, след това злощастно преживяване мисля, че единственото разумно решение е управата на хотела да ви предложи да останете тази нощ тук — обади се Джеб Пърсъл.
„За да можеш да провериш нещата, след като заспя? Не, няма да го позволя!“
— Заповедите, които са ми дадени са пределно ясни, сър — припомни му Рейчъл. — Пратката трябва да се достави незабавно.
За миг си помисли, че той ще поеме предизвикателството. Вече предусещаше как Джеб Пърсъл се двоуми дали да позвъни във Форт Белвоар, когато — за нейна изненада — той й предложи съвсем друго решение.
— Тогава, ние двамата, Стюарт и аз, ще ви придружим до трезора, за да приберете от сейфа вашите документи.
Това беше следващият му опит да я примами в капана. Рейчъл разбра — Джеб Пърсъл продължаваше да подозира, че е играла някаква по-активна роля в инцидента. Но засега не разполагаше с доказателства. Първо трябваше да огледа алармената сигнализация и противопожарната система към нея, за да провери къде може да е повредата. След това трябваше да изследва за отпечатъци и следи от опит за взлом по сейфа и касетите в него, както и да установи причината за активирането на противопожарната инсталация. Рейчъл обаче беше сигурна, че Пърсъл няма да открие нищо.