— Но дали е летяла под същото име? — попита Люсил, чийто богат опит не й позволяваше да пропусне дори най-малката грешка.
— Тя е изтеглила почти всичко от кредитната си карта и е потеглила с много пари в брой. Очевидно е наясно, че ще бъдат проверени всичките й кредитни карти. Логично е да не рискува със служебната си карта от Форт Белвоар… — Смит погледна към Джесъп, който веднага кимна за потвърждение, — но може би ще използва друг документ за самоличност. Например, шофьорската си книжка. Не вярвам да спомене истинското си име пред някоя агенция за коли под наем.
На Люсил й трябваха само няколко секунди, за да осмисли казаното от Смит.
— Окей, сега зная с какво да започна търсенето. Ще останеш ли на същия телефон?
— Да, по всяка вероятност. Но ако не ме намериш тук, търси ме в колата.
Смит се извърна към майор Джесъп.
— Няма да е зле и Дейвс да се присъедини към нас. А сега искам да прегледам папките с последните разследвания. Ще ви бъда признателен, ако заедно с тях получа и една кана кафе.
Джесъп съпроводи Логан Смит до залата за конференции — всъщност, два съседни кабинета с подвижна междинна стена. Вътре имаше само няколко шкафа и една маса, но с внушителни размери, както и десет лампи — достатъчно силни, за да се забележи, че шкафовете са отдавна овехтели.
Смит гледаше как Джесъп педантично подрежда папките на масата. Секретарката му донесе кафето върху поднос, след което ги остави сами.
— Прибрани ли са всички папки от кабинета на Моли?
Фамилиарното обръщение стресна Джесъп толкова силно, че едва не събори натрупаните една върху друга папки. Затова не отговори, а само кимна мълчаливо.
— Е, тогава ще трябва да проверим всеки лист от тези папки, да ги подредим, да съставим списък на съвпадащите имена. Ще си водя бележки за всичко, което ми се стори съмнително. Нали може папките да останат тук, докато свърша работата си с тях?
Джесъп се съгласи с искането на Смит и се запъти към вратата, но внезапно се спря смутено на прага, защото не знаеше как да започне:
— Хм… иска ми се да мога да ви помогна с още нещо — започна той. — Няма да се успокоя, докато не тикнат онзи кучи син зад решетките. Съжалявам, че не я познавах по-добре, за да бъда сега по-полезен на разследването.
— И аз съжалявам — тихо отвърна Смит.
Най-отгоре върху купа той намери шест папки, като най-старата беше от март същата година. Оказа се, че в тях са събрани архивни материали за следствието по автомобилна катастрофа, при която военнослужещ е повредил недвижим имот на цивилно лице. Следващите две папки, от април, също бяха посветени на подобен случай, но този път с фатални последици — водач на военен камион предизвикал тежко пътнотранспортно произшествие, при което загинали трима души.
Според дневника на отдела, Моли заминала за Форт Худ в средата на юни, за да проучи обстоятелствата около насилствената смърт на една офицерска съпруга. През юли беше настъпило затишие — само един случай на нарушаване на реда от британски парашутисти, изпратени на опреснителен курс във Форт Белвоар. Имаше и рапорт за някакви проблеми около охраняването на чуждестранен политически лидер — висш военен, емигрирал от Малайзия поради заплахата да бъде насилствено свален от поста си. После Моли си взела отпуск, но за кратко. Телефонът, оставен за връзка, беше в курорта „Грийнбриър“, Западна Вирджиния.
Логан Смит се облегна назад и отпи от кафето, но замислен над документите пред себе си, въобще не усети вкуса му. Очевидно тези страници нямаха да му разкрият пред каква заплаха е била изправена Моли.
Трябваше да продължи с по-незначителните случаи, описани в документите в останалите папки.
Но преди да се обади на Джесъп, Смит реши да надникне в досието на Рейчъл Колинс, за да се запознае с последните й случаи. Името й се споменаваше при някои от разследванията на пътните злополуки с военни коли, освен това Моли й бе възлагала задачи по охраната на висши военни. И чак накрая се натъкна на нещо по-интересно — искане за помощ от полицията в Балтимор. Случаят се очертавал като банален, но изненадващо за всички завършил с ожесточена престрелка. С активното участие на същата Рейчъл Колинс, командирована като военен следовател към Градското полицейското управление на Балтимор. Никъде другаде в архива на Моли не се споменаваше за този случай.
С годините Смит беше придобил внушителен опит, който и сега не го подведе. Явно тук имаше нещо по-особено. Ето искането от шефа на полицията в Балтимор за досието на сержант Дън. След него — разписката с подписа на майор Джесъп, че досието е надлежно изпратено. Смит прочете внимателно данните за миналото на Чарлс Дън. Сержантът явно не е бил за пример — сприхав тип, прекалявал с хвалбите по свой адрес, обичал да пие, и то доста, но за сметка на това бил трудолюбив. Началниците го ценели заради уменията му като механик. Разбирал от хеликоптери и леки витлови самолети. Не е бил криминално проявен. Но някакъв информатор от Балтимор упорито твърдял, че същият този Дън редовно задигал леко стрелково оръжие и боеприпаси от поверените му складове в пристанищната зона.