Смит още веднъж прегледа страниците, но никъде не откри бележки с подписа на майор Джесъп, обясняващи защо е било изпратено досието на Дън. Реши да поговори с Джесъп за случая „Дън“, но отсега се досещаше какъв ще бъде отговорът му — онези от Балтимор пришпорили разследването и Джесъп бил принуден да се отзове на искането им. Нищо чудно да се е надявал да им поиска някаква услуга в замяна.
Накрая Логан Смит стигна до рапорта, описващ престрелката в склада. Прочете и обясненията на самата Рейчъл, а после ги сравни с доклада на капитан Бърнс, командира на специалния отряд за бързо реагиране. Въпреки различията в двата документа, по-важните сведения в тях съвпадаха. Дън е бил мишената, при това с пълно основание, защото се е готвел да открадне автомати М-16 от склада. Когато разбрал, че са го спипали, малко оставало да използва жена си и сина си като заложници.
Всичко в тези рапорти изглеждаше напълно логично, освен прекалено суровите упреци на Бърнс относно поведението на Рейчъл Колинс и странният факт, че Моли не беше написала никакви коментари по случая — нито резолюция върху титулния лист на делото (както изискваше правилникът), нито дори някаква забележка по полетата на страниците.
Смит отново потърси графика със задачите на Моли, за да разбере къде е била сестра му по време на акцията в Балтимор. Оказа се, че е отсъствала от Форт Белвоар в онзи следобед, когато са позвънили от Балтимор, за да им изпратят военен следовател по случая „Дън“. Но къде е била? Той посегна към телефона, за да поиска от Джесъп графика на дежурствата и командировките в прокуратурата.
— В колко часа в онзи следобед се обадиха от Балтимор за операцията, свързана със залавянето на сержант Дън?
Джесъп разгърна дебелия том с дежурствата.
— В два тридесет и четири.
— Доста късен час от деня, за да изпратите навреме ваш подчинен за акция, насрочена за същата нощ в град като Балтимор, прекалено отдалечен от Форт Белвоар.
— И аз им отговорих със същото — сподели Джесъп, — но Бърнс ми обясни, че съвсем наскоро получил сигнала за сержант Дън. Налагало се да действат по спешност.
— Уведомихте ли Моли?
Майор Джесъп нервно се изпъна назад.
— Не се налагаше. Дежурният офицер отговаря за всички мероприятия, отнасящи се до координацията със сродните ведомства. От Балтимор не искаха от нас подкрепление.
— Но сте изпратил Колинс в Балтимор.
— Винаги присъства следовател от Военната прокуратура. Такава е стандартната процедура.
— И се спряхте точно на нея? Просто първото име, което ви хрумна, беше нейното?
— Да, сър.
— А помните ли къде е била Моли в този ден? Някъде навън?
— Не зная. Спомням си само, че се видяхме предишния ден. Ако би възникнало нещо спешно, винаги можех да я открия чрез устройството за свръзка.
— А кога се срещнахте?
— Някъде към единадесет на следващия ден. Поех смяната в осем сутринта и тогава получих доклада на капитан Бърнс. Вече бях запознат с всички подробности около акцията и се опитах да го успокоя. Помня също, че по това време Моли Смит беше в кабинета си.
Логан Смит протегна ръка и издърпа няколко влакна от тапицерията на стола си.
— Излиза, че никой не е проверил къде е била тя в деня, преди да се получи оплакването на капитан Бърнс. Така ли?
— Ако питате за детективите от отдел „Убийства“ към вашингтонската полиция, да, вярно е, те не се интересуваха от събитията през онзи ден. — За миг Джесъп се замисли. — А ние… не виждаме смисъл в провеждането на две паралелни разследвания по един и същ случай.
— Може би имате право. Но все пак аз искам да наредите на вашите подчинени да проверят къде е била Моли от онзи следобед до следващата сутрин. И то минута по минута.