— Слушам, сър. Какво да правим, ако се наложи да потърсим съдействие от други ведомства?
— Засега не трябва да ги уведомявате. Най-добре е вашите хора сами да се справят със задачата. Обадете ми се, когато приключите.
Джесъп се почувства неудобно от тягостната тишина, неочаквано надвиснала в залата за конференции. Докато се опитваше да измисли нещо, за да промени темата на разговор, погледът му неволно попадна върху досието на Рейчъл Колинс, което Логан Смит беше оставил пред себе си върху масата.
— Следовател Колинс…
— Какво има около нея?
— Тя още не се е свързала с нас. От комендатурата на Военната полиция настояват да я обявим за издирване, защото се е отлъчила самоволно.
— Аз ще имам грижата да поговоря с тях. Колинс не е дезертирала. Тя е заета със същото, с което се занимавам и аз — опитва се да надуши следите на убиеца.
Докато Смит се прибираше от Форт Белвоар към Вашингтон, Люсил му продиктува сведения за пътниците, напуснали Лос Анджелис на датата, когато бе изчезнала Рейчъл Колинс. Той беше оставил клетъчния си телефон на дясната седалка, с включен говорител. Предпочиташе, когато шофира по натоварена магистрала, ръцете му да бъда заети само с волана.
— Националните авиокомпании са регистрирали няколко пътника с фамилията Колинс, но сред тях няма нито една Рейчъл. Няма дори едно лично име, започващо с буквата „Р“. Проверихме и няколко от локалните авиолинии, но и там не открихме нищо.
— А по описание?
Смит не се надяваше на особен успех с този метод, но все пак продължаваше да настоява Люсил да продължава търсенето.
— Хората от охраната към летището продължават да издирват персонала, който е бил на смяна в този ден. Обещаха ми да раздадат на всички копие от снимката на Рейчъл Колинс, която им изпратихме по факса.
— Какво стана с агенциите към летищата, отдаващи автомобили под наем?
— Нищо не изскочи от агенциите към „Дълес“, „Кенеди“, „Нешънъл“, нито от Балтимор или Бостън. Ако Колинс е взела кола под наем, не е било от тези летища.
Смит тъкмо задминаваше един клатушкащ се кадилак, когато му хрумна още нещо.
— Всички агенции за коли под наем изискват плащане с кредитни карти, нали?
— Да, заедно с шофьорска книжка като документ за самоличност. Ако си въобразяваш, че някой ще приеме пари на ръка, много се заблуждаваш. Никой вече не рискува да работи в брой. Дори и мафиотите.
— Но ако тя се е върнала тук, на Източното крайбрежие, то неминуемо се е нуждаела от кола. Такситата не й вършат работа. За по-дълги маршрути може да използва някоя от автобусните линии на „Амтрак“ или „Грейхаунд“, но те пък са прекалено бавни.
— Искаш да кажеш, че…
— Опитай се да се поставиш на нейно място. Първата ти работа, след като напуснеш самолета, ще бъде да потърсиш агенция за коли под наем. Не забравяй, че Колинс може да е била в униформа, да се е легитимирала с документите си като офицер, за да се извини, че не носи кредитна карта. Тя притежава служебна карта не от някое малко известно пехотно поделение, а от Военната прокуратура на Съединените щати. Или… ако се усмихне по-съблазнително, не е изключено да е убедила някой любител на женската красота да наруши правилата за отдаване на коли под наем.
Люсил въздъхна примирено.
— Да, нищо чудно точно така да е станало. Сега накъде си се запътил?
— Към централата на ФБР.
— Логан, трябва да се погрижиш за себе си, преди да се озовеш…
— Какво?
— Спри някъде и хапни.
— Окей.
— Да знаеш, че ще проверя и неминуемо ще разбера дали си изпълнил заповедта ми.
— Да, зная, че ще разбереш.
Смит се беше обадил предварително, така че хората, с които искаше да разговаря, го очакваха в залата за конференции на шестия етаж. През прозорците, специално обработени срещу системи за електронно подслушване, се виждаха Девета улица и Военноморският мемориал. Гледката го очарова още от прага на залата. Припомни си, че Моли беше настоявала той да я посети това лято във Вашингтон. Искаше да му покаже най-интересните забележителности, да го заведе на концерт…
На столовете в единия край на дългата маса го очакваха две жени. По-възрастната малко над четиридесетте, се надигна и пристъпи към него, за да му стисне ръката.
— Аз съм Памела Естърхаус.