Шестото му чувство, изострено от десетки разследвания, му подсказа, че зад думите й се крие още нещо, нещо недоизказано, но от първостепенно значение за разследването.
— Има ли още нещо?
Тайло се облегна на рамката на прозореца и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Президентът няма спешни ангажименти през следващите девет дни. Не може ли да уредим да бъде проверен и президентския самолет?
Смит нищо не отговори. Тогава Холанд Тайло се приближи толкова близо до него, че той усети аромата на парфюма й.
— Нали и вие работите пряко за президента? — започна тя. — Иначе нямаше да ви разрешат с първо ниво на достъп. Затова сте длъжен да ми обясните верни ли са моите догадки или не — Норт готвел ли се е да се кандидатира за вицепрезидент на изборите през следващата година? Но най-неочаквано самолетът му катастрофира, а сега плъзват слухове, че злополуката не е била случайна. Защо тогава да не се заемете с проверката на системите за обезопасяване на президентския самолет?
— Напълно сте права.
Памела Естърхаус застана зад тях, с откъснатото от факс апарата съобщение в ръка. Остави го на масата, за да могат и те да го прочетат.
— Ако Моли е решила да скрие някъде своите доверени хора, това не е станало с наше участие. В дневниците по нашата програма за защита на свидетелите няма записи за нови размествания на информатори от едно убежище в друго през последните две денонощия. Миналата събота се наложи да сменим укритията на двама свидетели, но с това се изчерпва цялата ни дейност за изтеклата седмица. Съжалявам, но не разполагам с други данни.
Смит разбираше, че за тази проверка Памела Естърхаус се бе принудила да ангажира почти целия контингент от подчинените си служители.
— Оценявам желанието ви да ми съдействате. Но аз съм длъжен да извърша още една проверка.
— Мисля, че се досещам — замислено изрече Памела Естърхаус. — Вероятно искате да се предпазите от удари в гърба. Да, съгласна съм, че хората от ЦРУ играят само по своите правила. Дори и да следвате президента като сянка, те пак ще съумеят да ви отстранят от играта при първия опит да се изпречите на пътя им.
— Звучи напълно възможно — съгласи се Смит.
Преди да напусне сградата на ФБР, Логан Смит се свърза със съдията Саймън Естърхаус, в дома му на Кукс Роу в Джорджтаун.
— Опитвам се да се добера до архива на Отдела за защита на свидетелите.
Отсреща се чу как съдията тежко въздъхна.
— Защо по-рано не ми се обадихте? Уговорката ни беше непрекъснато да ме държите в течение на разследването — недоволно промърмори Саймън Естърхаус.
— Доста работа ми се струпа и се поувлякох в проследяването на всяка версия — отвърна Смит, изненадан от тона на съдията. — Някакви проблеми?
— Не, поне засега. Но аз разполагам с голяма власт и мога да ви улесня в значителна степен. Съпругата ми…
— Вече разговарях с нея, сър.
— Така ли? Е, сега разбирам…
Смит изчака, без да нарушава неловката тишина, докато се питаше какво беше накарало съдията да изпусне нервите си.
— Нали ми споменахте, че все още нищо не сте открили — изрече съдията след проточилата се пауза. — Как е възможно това?
— Не съм запознат с разследванията на сестра ми, защото Моли никога не ме е молила за помощ — обясни Логан. — А вие знаехте ли, че тя се е познавала със съпругата ви, и то още от войната в Залива?
— Не. За пръв път чувам, че са се познавали. — В отговора му се долавяше решителност и категоричност. — Какво ще предприемете сега?
Смит му разясни плана си. След като го изслуша, съдията заговори с нескрит скептицизъм:
— Наистина ли вярвате, че Моли е била способна да постъпи по този начин? Или е имала много познати сред висшите етажи на властта?
— Не съм сигурен. Но зная със сигурност, че между Военната прокуратура във Форт Белвоар и Департамента по планиране на секретните операции се поддържа пряка телефонна връзка. Може би, ако се поразровя, нещо ще изскочи от храстите.
— А какво става с Колинс?
— Не съм изоставил тази задача. Предполагам, че сега тя се укрива някъде, съвсем наблизо.
— Започнах да се тревожа за нея. Не мога да разбера какво й е известно. И доколко можем да разчитаме на нейната лоялност?