До аналогични процедури прибягна той, за да влезе в дирите на Логан Смит, макар че засега не се нуждаеше така спешно от него. На преден план беше разкриването на убежището на младата Колинс. Освен това, един федерален агент винаги се открива много по-лесно.
Телефонът звънна и той завъртя стола си, загърбвайки компютърния екран. Търсеха го по кодираната линия.
— Преди малко имах доста неприятен разговор със Смит — започна Саймън Естърхаус без никакво встъпление. — Той заяви, че ще провери какво се върши в рамките на програмата за защита на свидетелите.
Инженера долови нотка на облекчение в гласа на съдията и веднага се досети каква е причината. Ако Моли Смит е успяла да издейства прикритие за своите хора с помощта на тази правителствена програма по официалните канали, Саймън Естърхаус, а след него разбира се и Инженера, скоро ще узнаят къде се укриват информаторите на Моли. Лошото бе, че с това трудният за решаване пъзел ще се усложни още повече.
— Новината е добра за нас — отговори Инженера. — Какъв ще бъде следващият му ход?
— Тръгнал е към теб. След броени минути ще ти се наложи да го посрещнеш на прага.
14.
Пронизителният вой на алармена сигнализация на един от автомобилите, с които беше наблъскан паркингът, изтръгна Рейчъл от прегръдките на дълбокия, неспокоен сън. Тя се обърна, вторачи все още невиждащи очи в часовника, после огледа вяло оскъдно обзаведената стая и едва тогава осъзна къде се намира — в мотел номер 6 по Магистрала I-64, на около шестдесет и пет километра от Уайт Сълфур Спрингс.
Стана, запъти се към душа и едва тогава си припомни как се беше озовала тук. На стената на онзи ресторант имаше окачена голяма карта, с оградено в червено име на мотела, в който Рейчъл беше спряла по-късно. Около нея се виждаха дребните надписи с реклами на местни фирми, а под тях — ценоразписът на евтините услуги, очакващи уморените пътници в крайпътния мотел.
Когато се добра до там, с щедър жест тя подаде на съдържателя стодоларова банкнота за скромната стая (вместо обичайните 29.95 долара) и му го помоли да задържи рестото, защото щяла да използва не само стаята, но и телефона. Последното, което си спомняше, беше разписката, която мъжът зад гишето й бе дал. Рейчъл нямаше представа как се бе освободила от дрехите си, кога беше пъхнала плика със записките на Моли до пистолета под възглавницата.
Докато се къпеше, празният й стомахът й напомни, че от онзи ден не е слагала залък в устата си. Още се обличаше, когато погледът й попадна върху телефона на масичката до леглото. Първата й мисъл беше какво да съобщи на Коупланд, ако той вдигне слушалката. Дали да започне със: „Здравей. Радвам се, че още дишаш. Между другото, научи ли какво се е случило с Моли?“.
Проблемът беше именно в това, че по всяка вероятност Коупланд и Ъндъруд вече знаят за Моли. Всички телевизионни мрежи бяха разтръбили убийството. Абсурдно бе да са пропуснали тази водеща новина. От което следва, че ако Рейчъл започне да го убеждава, че не е пристигнала в Атланта, за да го шпионира, Стивън Коупланд ще стане извънредно подозрителен с нея.
Докато се обличаше, тя продължи да размишлява дали да рискува да бъде посрещаната с неприязън от Коупланд в Атланта. Нямаше друг изход, защото беше длъжна да го предупреди — никой не знаеше дали след ден или два няма да се е безнадеждно закъсняла. Започна да се подготвя за евентуалния словесен двубой със Стивън Коупланд, дори сама съчиняваше въпросите, който той би могъл да й зададе, след което сама си отговаряше. Най-важното бе да си изясни доколко той бе наясно със ситуацията и докъде тя трябваше да се разпростира в откровеността си. Разбира се, отначало той ще изпадне в пристъп на ярост — това отсега можеше да се предвиди — може би дори ще се нахвърли върху нея, а може пък да побегне панически от Атланта. Но тя непременно трябваше да му обясни какво се налага да предприемат те двамата, Коупланд и Ъндъруд, като им напомни, че в никакъв случай не бива да нарушават мерките за безопасност.
Рейчъл напъха листата с бележките на Моли в колана на джинсите си, сложи пистолета в кобура под мишницата си и облече сакото. Излезе на алеята и се запъти към най-близкото заведение, за да утоли глада си. Настани се пред бара, сред шофьорите, доставчиците и местните безделници, без да обръща внимание на неизбежните подмятания. Мислеше само за едно — как да спечели доверието на Стивън Коупланд. Новата й задача беше дяволски трудна, тъй като този тип хора наистина бяха непредвидими.