— Логан, сигурен ли си, че така трябва да постъпиш?
— Моли не ми остави друг изход. Ще изгубим ден или два, за да проследим маршрута й, но пак ще се озовем в задънена улица. Така че, ако не произтекат някои събития, съм принуден да открия Колинс. На всяка цена.
— Какви събития?
— В момента се разиграва една игра, но как ще приключи тя… това също зависи от Колинс. Ако няма изненади, ще ти позвъня до края на деня, по източно време, за да продължим с издирването.
— Надявам се, за нейно добро, да има някакви изненади — рече Люсил. — Грижи се за себе си, Логан. И не забравяй да се храниш.
Бил Ролинс се върна в кабинета на Питърсън. За да надникне в тунела, пробит в миниатюрния алпийски хребет, трябваше доста да се наведе. Не можеше да повярва, че Питърсън се бе изхитрил дотам, че да монтира фотоклетки към дребните локомотиви, така че да се включват прожекторите им само когато навлизаха в тъмните тунели.
Ролинс се изправи и видя, че Питърсън все още го следи с напрегнат израз на лицето.
— Да, прожекторите наистина се включиха — констатира Питърсън.
— Но аз дойдох тук по съвсем друг въпрос — смутено заговори Ролинс. — Исках да разбера дали не можеш да помогнеш на Смит.
— Той е един нещастник, Бил. Сестра му вече гние в гроба, а той още преследва призраците от нейните разследвания.
— Не бива да забравяме, че Смит притежава първо ниво на достъп — напомни му Ролинс. — А в Белия дом могат да повярват дори и на призраци.
— Знаеш ли нещо по този въпрос?
— Още проверяваме. Но до края на деня ще разполагаме с цялата налична информация. — Бил Ролинс се запъна, преди да продължи: — Исках да те попитам какво ще предприемеш относно „Уандърленд Тойс“.
— Очаквам и тази година компанията да натрупа внушителни печалби.
— Нямах това предвид.
— За бога, Бил, ще ми обясниш ли най-после какво имаш предвид? „Уандърленд“ се справя отлично със задачите си.
Инженера посрещна спокойно напрегнатия поглед на Ролинс, защото отлично знаеше какво ще последва.
— Налага се твоите хора да изпълнят една дребна поръчка.
— В кой край на света?
— В Пекин.
— Знаеш, че засега съм замразил мрежата си. Народният комитет за обществена безопасност не е престанал да души около секретните сведения, които измъкнаха бежанците от последната група.
— Но искането идва от кабинета на главния директор.
— Добре. Какъв е проблемът?
Ролинс настръхна. В ЦРУ Сам Питърсън беше единственото лице, което имаше право да изисква пояснения около всяка заповед на главния директор. Нещо повече, имаше право да я отхвърля, без да бъде мъмрен и наказван. Защото Питърсън, преди да се заеме с програмата „Лупа“, се занимаваше с организирането на широка агентурна мрежа в комунистически Китай. Преди него ЦРУ никога не беше разполагало с толкова съвършена структура в труднодостъпния за чужденци азиатски гигант. Мрежата все още функционираше. Но имаше една коварна особеност — не се подчиняваше на никого, освен на Сам Питърсън. Ролинс отдавна беше запознат с този печален факт. И то от собствения си горчив опит — преди години му бяха възложили да поеме мрежата от Сам Питърсън. Но през следващите шест месеца не се получи нито едно агентурно донесение. Загадъчните китайци като че ли се надсмиваха над усилията му, присвили още по-плътно тесните си очи. Но веднага след повторното назначаване на Питърсън отново започна да тече поток от разузнавателни сведения.
— Ей Ти енд Ти подготвя износ на най-новата си комуникационна техника за Китай — заяви Ролинс. — Те ще опашат с кабели най-малко четиридесет процента от територията на страната, включително най-важните промишлени зони и военни обекти.
— И ти искаш моите хора да предвидят още няколко допълнителни стъкловлакнести нишки в оптичните кабели, свързани към строго определени обекти. За да можеш да ги подслушваш и да засичаш разговорите им.
Ролинс кимна.
— Може ли твоите агенти да се включат в този проект?
Инженера се замисли.
— Необходимо е повече време за подготовка.
— А твоят човек в китайския генерален щаб? Ще може ли да разчитаме на помощта му?
— За какъв период от време става дума?
— Инженерите на Ей Ти енд Ти вече привършват проектите. Ще разполагаме с копията от тях още преди да е изсъхнал тушът по чертежите. По най-груби сметки, между три и четири месеца.