— Благодаря. Не мисля, че ще остана за дълго тук.
— Вие бяхте от Военната прокуратура в Белвоар, нали?
— Познахте.
Той се облегна върху бюрото и протегна към нея едрата си лапа, голяма почти колкото ръкавицата, с която кетчърът улавя топката в бейзбола.
— Аз съм Том Лапиър.
— Рейчъл Колинс.
— Чух, че сте дошла за досието на Дън. Знаете ли, капитан Бърнс още ви е сърдит заради онази нощ.
— Ако се наложи, отново бих постъпила по същия начин.
— Повечето от нашите, и аз в това число, прослушахме записа от онази нощ. Ако имаше нещо ценно, щяхме да ви изпратим касетата.
Рейчъл кимна, пристъпвайки от крак на крак.
— Вярно ли е, че вашите началници са ви нахокали здравата, защото капитан Бърнс е останал недоволен от вас?
— Е, да кажем само, че съм имала и по-щастливи дни в кариерата си.
Лапиър почтително сведе глава.
— Чух, че е загинала една жена… офицер, от вашите. Познавахте ли я?
— Тя ми беше пряк началник. И освен това беше чудесен човек.
— Съжалявам, госпожице Колинс.
Рейчъл видя, че Том Лапиър посегна към папките, струпани в ъгъла на бюрото. Хрумна й, че няма да има по-благоприятен момент от този, и реши да рискува:
— Спомняте ли онзи ден, когато говорихме в помещението за разпити? Тогава при вас на гишето за пропуски се появи един мъж. Ако не ме лъже паметта, май че беше облечен в яке с ресни по ръкавите…
Лапиър се огледа предпазливо — наоколо нямаше други полицаи, освен тях двамата.
— Онзи тип ми създаде такива ядове, че не искам дори да говоря за него!
— Така ли?
— Каза, че бил куриер от полицейската лаборатория. Имаше пропуск за Управлението и всичко останало. Така че нашият Бърнс сам му тикна в ръцете вещественото доказателство. Само че този тип се оказа мошеник. В лабораторията нищо не знаеха за него! Грабна касетата и духна! Ей така!
— Зная само, че майор Смит — моят пряк командир — ми беше споменала, че се обадили на вашите хора да й изпратят някакво вещественото доказателство по случая Дън, но така и не го получила.
Лапиър изсумтя недоволно.
— Не се учудвам. Бърнс имаше доста разправии онзи ден. Изписа поне двадесет страници.
Рейчъл се приближи към бюрото и понижи глас:
— Нали ти си говорил с онзи тип, който се е престорил на куриер? Не си ли спомняш как изглеждаше?
Лицето на Лапиър остана замислено. Рейчъл знаеше, че беше престъпила в забранена територия. Но нали досега беше разговарял любезно, дори приятелски с нея?
— Майор Смит и аз се заехме с търсенето на онази касета. На нея беше записано всичко по време на операцията в склада. Но когато се обадихме на вашите началници, оказа се, че касетата е изчезнала. А само няколко дни по-късно майор Смит беше убита. — Рейчъл погледна сержанта право в очите. — Но аз продължавам да търся онзи загадъчен куриер. Може ли да си спомниш още нещо за него? Каквото и да е, дори и най-незначителната подробност…
Лапиър се замисли. На Рейчъл й се стори, че изтече страшно много време.
— Какво искаш да узнаеш за него? — най-после попита той.
Рейчъл разбра, че Лапиър е прекалено интелигентен, за да се опитва да го разиграва.
— Но ако си остане само между нас двамата. Мога ли да разчитам на думата ти?
— Да.
— Работя по нова версия, според която има връзка между онзи куриер и убийството на майор Моли Смит. Струва ми се, че крадецът на касетата и убиецът са едно и също лице.
Очите на Лапиър се разшириха от изненада. Но в следващата секунда някъде от дъното на коридора отекна силният глас на капитан Бърнс.
— Ако Бърнс започне да те разпитва за онази проклета касета, непременно ще стигне и до външността на куриера. Затова аз бързам да го изпреваря. Моля те, опитай се да си припомниш как изглеждаше.
В този миг вратата зад бюрото се отвори с трясък. Оттам се появи капитан Бърнс, със запечатан плик в ръка. Той връчи плика на Рейчъл.
— Ето ти досието. Знаеш къде е изходът, нали? — Той посочи с ръка към вратата и зачака тя да напусне сградата.
— Командире…
— Преди малко ви търсиха. Стори ми се, че е от „О’Мейли“.
Рейчъл видя колебанието по лицето на Бърнс. Капитанът се обърна и изчезна зад вратата, през която се бе появил.